За 130 години в българското село и селските райони не е влизала такава крупна сума инвестиции, каквато чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) след влизането на България в ЕС. Страната обаче губи около 500 хиляди работни места и средногодишно около 1,5 млрд. лева добавена стойност от това, че изнася зърно, а не го включва във веригата на производство. Това каза доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания при БАН по време на пресконференция, на която институтът представи годишния си доклад за икономическо развитие и политики в България с акцент изпълнението на Оперативна програма "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони (ОПРС) през програмния период от 2007 до 2013 г.
В анализа на икономистите от БАН се посочва, че липсата или незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители ускорява намаляването на броя им, независимо от тяхната специализация в производството на традиционни висококачествени продукти и осигуряването на заетост за повече хора.
ОСП е най-скъпата политика на Европейския съюз, като през периода 2007-2013 г. относителният й дял е около 45% от общия бюджет на ЕС. Основните инструменти на ОСП са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2-ри стълб на ОСП).
При изследването на брутната добавена стойност и брутния вътрешен продукт качественият анализ на икономистите показва парадокс, уточни доц. Буюклиев. Преди влизането в Европейския съюз и въвеждането на системата за единно плащане на декар брутната добавена стойност в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство" е по-висока, отколкото тази след присъединяването ни към Съюза. "След 2007 година след като влизат тези пари в земеделието намалява брутната добавена стойност, въпреки че брутният вътрешен продукт в земеделието расте", обясни доц. Буюклиев.
Според икономистите от БАН причината е избраната методика за разпределяне на средствата и конкретно разпределянето на единица площ. Доц. Буюклиев подчерта, че в общата рамка на ЕС България не е успяла да се позиционира добре спрямо националните си интереси. Това е довело до създаване на крупни стопанства на зърнопроизводители и намаляване дела на дребните земеделски стопанства. 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3-4% от земеделските производители. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници, като намалява подкрепата за дребните и средните производители, отчитат от БАН.
Какво е типичното производство за региона, в който се намира България, и какви са препоръките на икономистите от БАН за развитие на селскостопанската ни политика, може да прочетете в Expert.bg.
