Минимум 4 години са продължили договорките между компаниите на пазара на горива в България. Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Юлия Ненкова.
Припомняме, че според КЗК „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България” ООД, „Петрол” АД и „Нис Петрол” ЕООД, която е позната за клиентите с марката „Газпром”, са се договаряли на какви цени да продават горивата на крайните си потребители.
От изявлението на Ненкова се разбра, че картелното споразумение е започнало минимум 2012-та година и продължава до днес. По думите ѝ в Комисията разполагат с писмени доказателства, но тя не уточни дали това са писмени улики, които да доказват договорките.
Според председателя на КЗК компаниите са се договаряли за различни периоди - ежемесечно, ежеседмично и ежедневно. Това навява на мисълта, че почти всеки ден големите вериги бензиностанции са се разбирали на какви цени да продават.
До 30 дни ръководствата на шестте бензиностанции трябва да представят доказателства в своя защита. След това ще има открито заседание на КЗК, на което ще бъдат представени всички доказателства, а после се очаква окончателното решение. Ако се докаже и след евентуално обжалване пред съда, че веригите са се договаряли, санкцията за тях може да стигне до 10 на сто от оборота им, реализиран по време на предходната финансова година.
Ненкова уточни, че наказанието може да е различно, в зависимост от това дали например е първо нарушение и дали някоя компания сътрудничи. Ако някоя от тях склони и сътрудничи, наказанието ѝ може да отпадне напълно. Ако все пак се стигне до съдебни дела, Висшият административен съд (ВАС) ще реши окончателно дали наказанията ще останат.
"Дано не се стига до съд, разбирайте ме както искате", каза членът на КЗК Пламен Киров, който е бивш конституционен съдия.
На въпрос защо "Ромпетрол" е отпаднала от списъка от проверяваните дружества, Ненкова каза, че няма доказателства те да са участвали в картел.
Възможност да се търси компенсация
Интересен факт е, че ако бъде доказан картел, обикновените граждани биха могли да търсят компенсация. Пътят обаче няма да е лесен - първо, в българското законодателство трябва да бъде имплементирана директива EC/104. Изготвен е законопроект, който ще бъде гледан от Министерския съвет. Ако той бъде приет и мине през парламента, то всеки гражданин би могъл да съди организаторите на картел за обезщетение за пропуснати ползи. Какви доказателства обаче ще трябва да се представят в съда (бел. ред. - например касови бележки), щяла да покаже съдебната практика, по думите на Ненкова.
Председателят на КЗК изрично подчерта, че има уверение, че правителството ще разгледа възможно най-бързо законопроекта.
И още
По другото производство на КЗК за злоупотреба с господстващо положение при производство на горива, което касае "Лукойл Нефтохим", все още се събират доказателства. Тепърва там се очаква дали ще се налагат някакви санкции. По данни на КЗК обаче е имало износ на гориво от страна на "Лукойл" и "Нефтохим" чрез свързани лица.
В момента КЗК прави предварително проучване дали да започне секторни анализи на банките и фармацевтичния сектор. Вече е започнал секторен анализ при застраховките. Уточняваме, че секторният анализ е първа стъпка към установяване на картел.
* Информацията е обновена
