Рудникът "Ада тепе" в Крумовград е първата нова мина в България за последните 4 десетилетия, а откриването му бе едно от най-значимите събития у нас напоследък.
За да научи повече за реализирането на този многомилионен амбициозен проект, който съживява района, а до голяма степен и българското минно дело, екипът на Actualno.com се срещна с изпълнителния директор и президент на "Дънди Прешъс Металс" - Рик Хаус.
Хаус разказва за осъществяването на инвестицията в Крумовград, за развитието на местната общност и за стремежа на "Дънди Прешъс Металс" да изгражда местната икономика, без да влияе негативно върху околната среда.
Господин Хаус, какво се промени за последните 15 години, в които "Дънди Прешъс Металс" оперира в България?
България много се промени. Когато дойдохме през 2003 г., държавата беше по-несигурна. Страната преживяваше преход от различна политическа система към демокрация. В такива моменти винаги има несигурност. Видяхме страна, която преминава през сериозни промени. Имаше политическа нестабилност, не беше сигурно в каква посока ще продължи да се развива страната.
Канадската компания вижда ГЕРБ и премиера Борисов като основни гаранти за добрата бизнес среда у нас
Това рязко се промени през 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз. По всичко личеше, че предстои политическа стабилност. След 2007 г. държавата е управлявана основно от ГЕРБ – очевидно продемократична и проевропейска партия. Това е партия, която се опитва да привлича чуждестранни инвестиции и да развие икономиката на страната. Тази политическа стабилност направи нещата много по-лесни за развитие на бизнес средата.
Докато течеше хармонизирането на българското законодателство с европейското, ситуацията беше по-несигурна. Към момента, в който подадохме документи за разрешително за мината в Крумовград, процесът на хармонизация вече беше приключил и всичко се случи много по-лесно.
През последните години виждаме не само политическа стабилност, но и добро управление по отношение на регулациите и законите за чуждите инвестиции. Така че за 15 години виждаме много голям прогрес.
Има ли някаква символика в това, че компания, използваща най-модерни технологии, възражда един от най-старите златни рудници в Европа?
Да, символично е. Нашата компанията винаги се е стремила да инвестира в нови технологии. Прилагайки най-добрите практики, се стараем се процесите ни да са на световно ниво, да са максимално безопасни и отговорни към природата, високопроизводителни и ефективни, и разбира се с минимални разходи. Искаме всички, които работят за нас да са креативни и иновативни и работата ни да е на световно ниво.
Рудникът в Крумовград е образец за най-съвременните технологии в минното дело
Обектът ни тук не се различава от останалите в това отношение. Искахме той е отговаря на най-добрите световни практики в иновационен и технологичен аспект, за да превърнем рудника в Крумовград в най-безопасната, ефективна и природосъобразна мина, която притежаваме. Това е едно от най-модерните минни съоръжения в света.
Кои бяха най-големите предизвикателства при реализирането на проекта в Крумовград?
Най-трудно беше в началото, когато трябваше да представим проекта пред местната общност и да получим нейната подкрепа. Имаше неразбиране по отношение на тревогите и нуждите на местните хора, а от тяхна страна липсваше разбиране за технологиите в минното дело и рисковете. Беше несигурно и в първите дни липсваше доверието между местните хора и компанията.
Отне ни време да изградим това доверие, да разберем притесненията на местните хора и да намерим точната формула да разсеем тези тревоги. Беше нужно да извървим този труден път, за да стигнем до момента, в който те да разберат, да подкрепят и да пожелаят този проект да се случи при тях.
Започнахме подготовката за проекта през 2005 г. и ни отне почти 10 години да получим необходимите разрешителни. 10 години е много време за получаване на концесия и разрешително за добивните дейности. Това беше трудната част.
Сега е много по-лесно, защото местната общност подкрепя проекта, а ние взехме предвид тревогите на тукашните хора. Вече усещаме подкрепата и желанието на общността този проект да е успешен. Сега се чувстваме като партньори.
Бизнесът в България все по-трудно намира нужните кадри. Трудно ли открихте подходящите за вашия проект хора и как ги "спечелихте" да станат ваши служители?
Това важи за целия свят – трудно се намират подходящите хора. Но точно тук имахме много кандидати за позициите ни. За почти всяка длъжност имахме по 20-30 кандидата, така че нямахме проблем с избирането на правилните хора.
Висококвалифицираните кадри, обучените хора понякога наистина се намират трудно или направо липсват. Репутацията ни в страната обаче е много добра, заради което дори и най-добрите зрелостници и студенти искат да работят при нас. В това отношение определено сме късметлии, защото нямаме проблем с привличането на служители тук.
Някои дори се връщат от чужбина, за да работят в предприятието край Крумовград. Какво ги кара да предприемат тази стъпка?
Повечето хора предпочитат да си бъдат у дома. Обикновено напускат, когато не могат да си намерят работа. Доколкото знам, 50 човека се върнаха обратно в Крумовград, за да работят за компанията. Не направихме нищо по-различно от това да им дадем възможност да се върнат и да работят на относително добре платени позиции. Това е, което ги връща тук – желанието да бъдат у дома и близките си и добре платената работа.
"Дънди Прешъс" прилага едни от най-съвременните технологии при добива и флотацията на златото. Какви качества трябва да имат работниците ви, за да работят успешно с тях?
В повечето случаи можем да обучим хората, без значение какви знания имат за работата ни. По-важно е отношението им, желанието им да се учат, както и да работят в екип с други хора. Искаме хора с такава нагласа, а ние ще ги научим как да работят.
Работниците в предприятието са доволни от добрите трудови условия и високите заплати
Когато започнахме да наемаме хора, се появиха много кандидати с опит и познания в минното дело и технологиите, които използваме. Няколко месеца по-късно установихме, че хората се учат изключително бързо, усвояват специфични технически умения и вече са много добри в работата си. Търсим хора с правилната нагласа, на които им се работи.
"Дънди" се придържа към най-високите екологични стандарти при преработката и управлението на отпадъците. Колко е важно устойчивото развитие за съвременния минен бизнес?
Това се превърна в най-важното нещо за световната минна индустрия. Но то важи и за всяка компания днес. Трябва да се стремим да не допринасяме за климатичните промени, да не създаваме негативни ефекти върху околната среда, да не вредим на растенията и биоразнообразието.
Устойчивостта днес означава да работим по начин, по който да не влияем негативно на околната среда и хората, а в същото време да осигуряваме благополучие на местните хора, но не с цената на унищожаване на природата. Това е устойчивостта за мен, това е и целта на компанията ни.
Предприятието на "Ада тепе" отговаря на най-високите екоизисквания, стремейки се да щади природата
"Дънди Прешъс Металс" ще има голям принос и за местния бизнес. Кога смятате да стартирате подготвяния фонд от 5 млн. долара за малки и средни предприятия?
Вече започнахме, още през тази година ще отпуснем 1 млн. долара на местни малки и средни фирми. Процесът по кандидатстване е отворен и вече получаваме първите заявки. По-късно ще подберем най-подходящите бизнес инициативи и ще отпуснем необходимите средства.
Ежегодно ще отпускаме по 1 млн. долара и ще избираме нова група от бизнеси. Това ще бъде процесът, който ще се повтаря през следващите 5 години.
Предвиждате ли други инициативи в полза на местната общност?
Да, работим с общината, за да уточним приоритетните проекти за тях, без значение дали става дума за здравеопазване, образование, инфраструктура, спорт, обществени или културни събития.
Отворени сме да помогнем на всички местни общности, дори и на по-малките села, за да подкрепим такива проекти. Всяка година имаме определен бюджет, който се изразходва именно за такива проекти и каузи. През тази година работим по 2 големи проекта с община Крумовград – единият е свързан с болницата, а другият – с музея.
Интервю на Илия Лазаров
