Милион и половина от българите с доход до 286 лв. на месец са бедни. Същият е и броят на тези, които живеят с най-високи доходи, надхвърлящи 801 лв. на месец. "Средната класа" са 4,2 млн. души. Това показва анализ Института за пазарна икономика (ИПИ), който разглежда разпределението на доходите в българското общество като се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството.
В относителна стойност 7% от българите живеят под линията на бедност с доход от 286 лева на член от домакинството. Средното съсловие с доходи до 800 лв. е 53%, а тези с по-високи доходи до 1500 лв. месечно са 40% от населението. Уговорката тук е, че не влизат милионерите.
Заможните домакинства в страната или топ 20% от хората у нас генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните, съставени от най-бедните 20 процента, получава едва 7% от доходите в обществото. "Средното положение" създава останалите 53% от доходите.
Най-същественият фактор за бедността е образованието, но животът в малките селища също обрича на бедност, каза икономистът Петър Ганев от ИПИ, цитиран от БНР. "Наличието на висше образование, на практика, гарантира, че ти няма да си беден. Ако си с начално или по-ниско образование, в България това е като присъда, че ти няма да работиш, ще бъдеш беден. Ако живееш в големия град, вероятността да имаш работа с един сравнително висок доход е доста голяма и една трета от хората, които живеят на село или в малкия град са бедни", обясни Ганев.
Образованието и заетостта са силно обвързани - в групата на бедните преобладават тези с основно или по-ниско образование и неработещите, тоест хората без трудови доходи. Средната класа е съставена преобладаващо от хора със средно и висше образование, които в голямата си част са работещи, отчитат от ИПИ.
Висшето образование гарантира около 1000 лева доход, средното между 700 и 1000 лева и сравнително стабилна работа. Основното образование доближава до линията на бедност, а шансът за работа е под 50%. Липсата на образование е равносилно в повечето случаи и на липса на работа. Удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните - наблюдава се значима връзка между доходи и "щастие", посочват икономистите в анализа.
Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност. Рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%, сочат данните.
Българите дават критично ниска оценка за работата на съдебната система, сочи част от проучване на Института за пазарна икономика, в което всички групи от населението декларират недоверието си в съда. Оценката идва, след като ден по-рано 10 чуждестранни търговски камари изразиха категорично недоверие в системата. На въпрос за доверието в институциите и усещането за справедливост, оценката е критично ниска, 3 по скалата до десет.
"Цялото българско общество, независимо бедни и богати, средна класа има дълбоко вкоренено усещане, че нещо не е справедливо и не работи и то не работи точно в съда. Имаме нужда от по-дълбока промяна, от преосмисляне на взамиоотношенията между бизнес и държава, на работа на съда. Тоест, това е по-скоро темата "Съдебна реформа", начина, по който работят институциите. Ние трябва да провеждаме и иконоически реформи, тъй като вдигането на доходите в крайна сметка носи по-голяма удовлетвореност", каза Петър Ганев.
"Данните показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност", коментират от Института за пазарна икономика.
