Министерството на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова след срещата, съобщиха от Министерството на финансите.
Петкова допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки - за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за вид плащане, а единната сметка беше харесвана от бизнеса точно заради факта, че се ползваше само един код.
Петкова допълни, че и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК, да заявят кое задължение да се погаси. Заместник-министърът допълни, че при варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация.
Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта. "Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито", коментира още Петкова.
Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят, ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.
Единната сметка в Националната агенция за приходите (НАП) беше въведена с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в края на 2012 г. С тях бе отменено и задължението на данъчните да разпределят вноските на бизнеса по осигурителните фондове и в здравната каса до края на всеки работен ден. Липсата на срок поставя в риск правата на гражданите, реши единодушно КС и обяви за противоконституционно отпадането на този текст от кодекса. С решението му той автоматично се връща.
Конституционните съдии смятат, че с единната сметка се нарушават правата на осигурените хора. Според съда чрез нея се създават предпоставки за едно противопоставяне спрямо желаещите да покрият осигуровките си, които всъщност да бъдат заставяни да платят данъчните си задължения.