В началото на декември може да имаме бюджет на държавата за 2020 година, заяви пред БНР Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
„Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене“, каза и продължи:
„На второ четене, когато ще има различни предложения, ще трябва отново да ги обсъждаме едно по едно и да търсим консенсус, който да е рамките на параметрите на програмата на правителството“.
Според Менда Стоянова „Бюджет 2020 наистина отговаря на определението „повече от същото“.
„Политиката, която се води от правителството на ГЕРБ, е политиката на неговата предизборна програма и тази на коалицията на правителството. Нормално е тя да се надгражда с приоритетите, които са предварително обявени за всяка следваща бюджетна година“, каза тя и открои някои макропоказатели, които вървят в предвидената посока:
„На първо място увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) – това всъщност е ръстът на икономиката, като за 2020 г. очакваме 126-127 млрд. БВП. В нашата прогноза в правителствената програма доста по-скромно бяхме заложили достигане на ниво от 115 млрд. в края на периода, т.е. 2021-а. За следващата година отново се предвижда ръст от 3,3%, който за мен е добър на фона на предвижданията за различните европейски държави, за средноевропейското ниво на икономиката и на световното такова. Едновременно с това изпълнихме поставената си бюджетна цел за балансиран бюджет. Предвиждаме за следващата година бюджетът да бъде с нулево бюджетно салдо и така да продължи през следващите години“.
Стоянова подчерта също, че нашият дълг години наред е един от най-ниските в Европа, като той продължава да намалява като процент от БВП. За 2020 г. се очаква той да достигне 19,8%.
Тя отбеляза още ниската безработица, която за следващата година се предвижда да бъде от 4%, както и ръстът в приходната част на бюджета.
Всичко това дава основание да има и продължаване на заделяне на средства за приоритетните политики на правителството, заяви Менда Стоянова и посочи, че една от тях е политиката по доходите:
„Една от ограничените мерки, които правителството може да вземе и го прави, това е минималната работна заплата. Това е единият лост, с който се работи. Другият – това са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Става въпрос за ръст в средствата за работна заплата. Този ръст също е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал“.
Данъчната политика няма да се промени до края на матдата, декларира депутатът от ГЕРБ. От партията очакват сблъсък с левицата по този въпрос.
За пенсиите, където също очакват различни позиции с БСП, Менда Стоянова каза: „Пенсиите могат да се повишават единствено и само, ако имаме повишение на осигурителния доход. Ако тези вноски нямат ръст, няма източник, по който пенсиите да се вдигат. В противен случай пенсионната система няма как да издържи. Приходите в пенсионната система и сега са недостатъчни. Ако увеличим разхода, това означава, че трябва да вземем от други източници на приходи – от данъците, което от своя страна означава неизпълнение на други разходни политики на държавата, а именно политиката по доходите, образование, отбрана, здравеопазване. За тези сфери ние предвиждаме сериозен ръст. Не можем да зарежем тези останали политики и да насочим изцяло и единствено приходите и разходите към увеличаване на пенсиите“.
Нулевият дефицит е буфер, категорична е още Стоянова и обясни: „Ако се случат някакви апокалиптични предсказания – някакъв срив в икономиката и оттам на приходите, винаги можем с един малък дефицит да изпълним онези разходни политики, които са заложени и които хората очакват“.
Очакванията за намаляване на данъци и увеличаване на инвестиционна програма не могат да кореспондират едно с друго, каза Менда Стоянова относно обещанията на някои от кандидатите за кметове, които са били ГЕРБ.
„Всички кметове искат от централната власт да получат помощ за инвестиционната си програма, без да поемат отговорността за събираемостта на собствените си приходи. Едновременно с това отново възникна идеята да се преотстъпи част от централния данък върху общия доход на съответните общини, които с този данък биха подпомогнали своите политики, т.е. отново да се гледа към приходите в централния бюджет, без всеки един от тях да даде реална оценка на приходите си в местния бюджет“.
