Още през октомври миналата година е създадена работна група за цените с участието на търговските вериги и държавата, но досега не е заседавала нито веднъж. Това заяви на пресконференция Милена Драгийска, Главен изпълнителен директор на "Лидл България".
По думите и компанията няма нищо против да се набелязват мерки за цените, но смята, че първо трябва да бъдат обсъдени, за да се види дали биха имали ефект. И даде за пример Унгария, която въведе таван на цените за редица стоки, но инфлацията там е много над средното за ЕС.
За идеята на управляващите да въведат таван на търговската надценка от 20-25%, над който публично да се оповестява, че даден продукт се облага с повече, Драгийска каза, че не й е известно в ЕС да съществува подобна практика. "Не мога да си представя как би функционирало това, а и не само ние, но и контролиращите трябва да назначат допълнително хора само, за да следят това", посочи тя.
По думите и, държавните органи са извършили над 200 проверки във всички магазини на веригата, като има едва два акта от НАП за дребни нарушения, които се обжалват.
От компанията представиха детайлно сравнение на цените на основни продукти, продавани в"Лидл" в България и Германия на 8 март. От него се вижда, че от 22 продукта, само четири са по-скъпи в България - два вида яйца, прясно мляко и кашкавал.
Повече за него четете в expert.bg.
От компанията уточниха, че ДДС върху храните в Германия е 7% и единственото предимство на България в това отношение е нулевата ставка на данъка при хляба и брашното. Затова и разликата в двата продукта е драстична. В България килограм хляб струва 1.83 лв., а в Германия - 4.26 лв.
Драгийска обясни още, че сериозен проблем е липсата на достатъчно субсидии, които да насърчават местното производство. Това е причината все повече хора да се отказват да се занимават с него и съответно да се налага вноса, който да задоволи вътрешното търсене. "Това ни прави зависим от внос и с него идват и инфлацията", посочи тя.
По думите ѝ, компанията е поела ролята на държавата да насърчи малките производители да се обединяват. И даде пример с два производителя на зеленчуци, които са създали малка логистична база в района си, която ползват още 30 малки производители. Така не се налага всички поотделно да имат хладилни камиони, складове и др., а доставката до веригата се прави общо.
Драгийска увери, че доставчиците на веригата не са облагани с никакви такси, за да им бъде продавана стоката, включително за маркетинг, за достъп, брошура и др., имат ангажимент само да доставят стоката си до един от двата логистични центъра на веригата, а не до всеки от 116-те магазина. Маркетингът и бракът също са изцяло за сметка на веригата, както и разходите за заплати, които по думите ѝ са с 53% по-високи от средните за бранша.
Беше обявено, че чистата печалба на самата компания за 2020 г. е 4,85%, а за 2021 г. тя е 4,73%, а за 2022 г., когато и инфлацията бе най-висока, ще стане ясно през юни, когато ще има данни за изтеклата финансова година. "На всеки 100 лв. приходи нетната печалба е под 5 лв.", увери Драгийска.
По думите ѝ, търговците на дребно с храни печелят от оборот, а не от завишени цени, тъй като срокът на годност е малък и стоката трябва бързо да се продаде.
ОЩЕ: Колко струват един хляб, 6 яйца, половин кило сирене и кайма: Сравнение на Балканите
