Голямата задача пред европейските институции и националните органи е да открият как да подпомогнат развитието на икономиката на споделянето, че тя да се разгръща в полза на обществото, честните бизнеси и всички онези, които изразяват готовност да споделят активи на този нов пазарен принцип. Това заяви по телевизия „Европа“ Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„Имате една кола която не използвате пълноценно. Разполагате със свободно време и сте решили да отидете до Варна или до Бургас. Вместо да платите целия разход за бензин, в платформа или в социална мрежа обявявате датата и часа на пътуването си, събирате се 3-4 човека и си делите разходите“, даде пример с една от най-разпространените форми на споделена икономика той.
Константин Райков изтъкна, че в някои случаи хората не само си делят разходите, но реализират и печалби. Затова по думите му е важно да се направи разлика кога дадено физическо лице извършва някакви сделки извън неговата професионална дейност и кога го прави професионално. От не по-малко значение обаче е определянето и следването на известни правила при осъществяването на това „споделяне“.
Той обясни, че Европейската комисия изработва регулаторна рамка, като търси отговори на редица въпроси. Например, могат ли и как при такъв тип взаимоотношения между физически лица потребителските права на едната страна да бъдат вменени като задължения за другата? „Когато си търговец, ти си длъжен да спазваш правата на потребителите. Въпросът е дали като физическо лице, когато действаш със свои активи в рамките на споделената икономика, си задължен да го правиш по същия начин“, конкретизира Райков.
„Кога е необходимо да се издават разрешителни или лицензи за определени услуги или дейности – това също е проблем, който трябва да бъде решен. Кой следва да носи отговорност, когато извършваш една услуга, особено посредством платформи или социални мрежи. Дали, когато се предоставят услуги на принципа на споделената икономика, става дума за трудово правоотношение? Т.е. аз си давам услугите и когато ми се плаща, дали тогава съм нает на работа, следва ли да бъда осигуряван, следва ли да плащам данъци и т.н.“, продължи той. И добави, че в отделни сфери вече има решения, в потребителската такива предстоят.
Райков посочи, че Европейската комисия на този етап се въздържа от крайна регулация на споделената икономика. Опасенията са, че в противен случай дейността ще мине изцяло в сивия сектор и търсеният ефект – да бъде на светло, да има по-голяма икономическа свобода и да се плащат дължимите данъци, няма да се случи. Той изрази мнение, че все пак някои от осъществяваните и на този принцип дейности крият по-голям риск и поради това трябва да подлежат на регистрационен и лицензионен режим. За пример посочи таксиметровите услуги – необходимо е да сме сигурни в техническата изправност на автомобила, състоянието на шофьора, правото на претенции към застраховател при евентуално произшествие и т.н.
