Синдикалната организация КТ "Подкрепа" подкрепя изготвянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, като се има предвид не само конкретна процедура за обсъждане и приемане, каквато се прилага и в момента, а избор на няколко базови статистически показатели и отношението им към определяне на коридор, в който да бъдат водени дискусиите между социалните партньори за фиксиране на МРЗ. Това се казва в становище на КТ "Подкрепа" относно Проект на механизъм за реда и критериите за определяне и актуализиране размера на минималната работна заплата за страната.
По отношение на конкретното предложение на Министерство на труда и социалната политика, от синдиката заявяват, че МРЗ трябва да гарантира равно третиране. Затова ние смятаме, че определянето на едно национално равнище на минималното възнаграждение е подходът, който трябва да следваме. Регионални МРЗ крият редица опасности, чието приемане е неоправдано. Статистиката показва, че в ЕС по-голямата част от държавите прилагат тъкмо национални минимални работни заплати.
От синдиката предлагат чл. 2, т. 1 от проекта да гласи: "размерът на средната работна заплата за страната за последната година, за която са налични статистически данни, обявени от Националния статистически институт". Така ще се избегнат сезонните влияния върху средното равнище на работната заплата за страната. Кт "Подкрепа" намира, че методиката за определяне на настоящата линия на бедност трябва да се преразгледа, тъй като не гарантира покриване на основните жизнени нужди.
По отношение на чл. 2, т. 3 трябва да се уточни кой индекс на потребителските цени да се ползва. Предлагаме да се обсъди вариантът "средногодишен ИПЦ за предходните 12 месеца", който се публикува от Националния статистически институт. Предлагаме границите, които се определят от отношението на МРЗ към СРЗ, да бъдат 40-60% (чл. 3, ал. 1 от проекта), вместо 35-55%, казват още от организацията.
Данните за работна заплата от 2000 г. до момента показват, че долна граница от 35% в големи периоди задава по-ниско равнище на МРЗ от прилаганото. Т.е. статистиката не потвърждава изразеното в работната група мнение на една от бизнес организациите, че и понастоящем МРЗ се движи в тези граници.
МРЗ следва плътно линията на бедност, определяна от МС. Този подход води и до разрастването на групата на работещите бедни. Държава, която се стреми към икономическо развитие, към намаляване на нуждата от социални помощи и на безработицата, следва да си поставя значително по-амбициозни цели, пише в позицията на КТ "Подкрепа".
Официалното равнище на безработицата в България при МРЗ 39% от СРЗ към 2013 г. е 13%. За сравнение безработицата в Словения е 10,1%, Литва – 11,8%, Малта – 6,4%. При всички тези примери безработицата е под българската, макар че делът на МРЗ е по-висок, отбелязват от синдиката.
"Едно от опасенията, свързани с ръста на МРЗ, е, че той би могъл да доведе до увеличаване на безработицата. В редица изследвания, базирани на иконометрични модели, тази теза не намира потвърждение. Напротив, има немалко анализи на международни експерти, които показват обратен ефект в някои държави. Българският опит също не регистрира ръст на безработните лица, след увеличение на МРЗ.
Най-сериозното процентно увеличение на МРЗ за периода след 2000 г. е регистрирано през 2005г. – 25% ръст. Според конвенционалните днес икономисти, тази промяна би трябвало да води до сериозен срив в броя на заетите. Данните обаче не показват подобна реакция. Напротив – през 2005г. средният брой на наетите лица се увеличава с 1,2%. Макар че през 2006 г. МРЗ се увеличава още веднъж, данните за заетите са още по-категорични – ръст от 4,2%", казва КТ "Подкрепа".
