КТ "Подкрепа" подготвя законодателни промени, които да регламентират по-високо заплащане и по-добри условия за нощния труд.
Предложенията ще бъдат представени на властта с началото на новия политически сезон през есента, съобщи президентът на синдиката Димитър Манолов.
Повече от 400 000 българи полагат нощен труд, в повечето случаи съчетан и с извънреден, което вече е и предпоставка за трудови злополуки и завишен травматизъм.
Синдикатът настоява допълнителното възнаграждение за всеки час работа от 22.00 до 6.00 часа сутринта да стане от 25 стотинки на 2, 55 лв. Сега действащата ставка не е променяна от 10 години, когато минималната работна заплата е била 180 лева срещу 510 в момента, но подчертават, че проблемът не се изчерпва само с парите.
"За 10 години минималната работна заплата е скочила повече от два пъти, да не кажа три пъти, и понеже нощният труд винаги се измерва с минималната работна заплата, дори най-малкото този фактор ни кара към преосмисляне на това", посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Директорът на Инспекцията по труда Румяна Михайлова назова най-честите нарушения на работодателите при полагането на нощен труд:
"Укриването на часовете нощен труд се доказва там, където има стремеж към улавяне, абсолютно нерегламентиране, не само на работа през нощта, но на работа без договори и какво ли не още".
В подкрепа на кампанията, която синдикатът обяви, вече стартира и подписка сред всички работещи, която продължава.
Като съорганизатор на форума от Фондация "Фридрих Еберт" съпоставиха данните за България с тези за Германия. Директорът д-р Хелене Кортлендер обясни, че, за разлика от българите, броят на германците, които работят нощен труд, непрекъснато расте, но също така и заплащането им е в пъти по-високо:
"Германската нормативна уредба на нощния труд не е много изчерпателна и точна. Там се казва, че се дължи адекватна компенсиране на служителите както под формата на материално заплащане, така и под формата на почивка. Конкретното разписване на тези компенсации си оставаше в колективните трудови договори, но ако те не уреждат тези условия, то тогава съдът е органът, който трябва да се произнася. И така през 2015 година Федералният съд по трудовите въпроси издаде ключови решения – на работниците да се дължи 25% надбавка за нощен труд, а в случай че той се полага постоянно, тази добавка е в размер на 30%. Социалните партньори могат да увеличат тази надбавка в колективните трудови договори".
За разлика от Германия у нас законодателството ясно разписва, посочи Калина Петкова от Министерството на труда и социалната политика, предаде БНР.
"Всички проблеми, които се отнасят до условията на труд, трябва да се решават след консултиране с работниците и служителите", допълни тя.
