Що се отнася за сделката на ЧЕЗ, в деловодството на парламента е постъпила секретна информация от служба „Военна информация“, така и от ДАНС. Това обяви депутатът от БСП Жельо Бойчев, председател на Временната анкетна комисия, която проучва сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, без да уточнява повече каква е информацията.
Припомняме, че покрай сделката се развихри и криминален скандал – този с чешкия гражданин Никола Молчан. Той се появи като преводач в екипа на Гинка Върбакова, когато тя отиде в Прага да води разговори с ЧЕЗ дали и при какви условия може българската държава да влезе в сделката. Молчан се оказа разследван за три убийства, едно от които в България – на бившия негов съдружник Либор Мировски преди вече 10 години. Оказа се, че Молчан е финансов директор във фирма MM Global s.r.o. Тази фирма е регистрирана в Прага на 21 септември, 2017 година – точно преди да почнат преговорите между ЧЕЗ и "Инерком България", а неин собственик е Мая Христова, чиято основна фирма "ММ Груп" се намира в същата сграда на Околовръстно шосе 3, в която е и офисът на "Инерком". Христова е бизнес партньор с Петър Лашов, който е сочен за наследник на застреляния шеф на "ВИС-2" Георги Илиев и чието име се появи в аферата "Яневагейт" – като партньор за белот на премиера Бойко Борисов.
Пред репортер на Actualno.com председателят на комисията за ЧЕЗ Жельо Бойчев обяви, че след отговори от българските служби е станало ясно, че чешкият гражданин е участвал като преводач и в други сделки в Чехия.
Потенциалните купувачи бяха подложени на стандартни проверки – с този цитат беше изчерпано какво са отговорили службите относно това кой в крайна сметка ще се сдобие с българските активи на ЧЕЗ. Припомняме, че преди седмица Бойчев уточни, е запитване било пратено и до "партньорски служби". Именно заради неотговорени въпроси, макар и не конкретно посочени точно за криминалната връзка "Молчан", но все пак и въпроси към прокуратурата, се оказа, че работата на комисията ще продължи до 10 май, когато ще е следващото, последно заседание.
Заседанието по същество
Недотам изненадващо, на срещата не присъстваше Гинка Върбакова. Вместо нея основно говори Милена Стоева – председател на директорския борд на "Инерком". Стоева не съобщи нищо ново, като впечатление направи изявлението от страна на финансиста на компанията "нещата се движат сравнително организирано" - водели се разговори с банки за финансиране на сделката.
Милена Стоева отрече и "Инерком" да е участвала в процедурата по изготвяне на заявлението за цената на тока, подавано пред КЕВР, от страна на ЧЕЗ за следващите три години. Въпрос по тази тема зададе червеният депутат Таско Ерменков, който попита и как компанията на Гинка Върбакова планира да си върне инвестицията, ако не чрез по-висока цена на тока. За съжаление три години ще трябва да изпълняваме заложения от ЧЕЗ план по отношение на цената на тока, гласеше отговорът. Говорим за прогнозни парични потоци, ще искаме внимателно да преценим ефекта им, каза финансистът на "Инерком България" и увери, че компанията има "достатъчно парични потоци", за да си върне разходите по инвестицията. Инвестицията е рационална и би могла да се върне нормално, беше оценката на "Инерком България", без да бъдат уточнявани никакви числа.
"През годините ЧЕЗ е било достатъчно печелившо и жизнено дружество", подчертаха хората на Върбакова, като добавиха, че не трябвало да има притеснения в тази насока.
На изричен въпрос за колко време "Инерком България" трябва напълно да се разплати с ЧЕЗ, когато бъде подписан окончателният договор, отговорът беше, че срокът за изпълнение на сделката е "търговска тайна". Досега появилата се информация в публичното пространство беше, че "Инерком България" трябва да плати за 9 месеца 342 млн. евро. Цената и периодът на плащане обаче щели да бъдат казани, когато приключи сделката.
Екипът на фирмата беше попитан и за произхода на средства, с които ще стане финансирането, като народният представител от БСП Крум Зарков изрично зададе въпрос дали като доказателство за способността на "Инерком България" да гарантира инвестицията си е представено писмо от Българската банка за развитие (ББР) и от "други български кредитни институции" (бел. ред. - спрегнаха се имената на "Уникредит Булбанк" и Първа инвестиционна банка, за която Жельо Бойчев каза на предишното заседание, че е издала писмо "за интерес" да финансира праг от 80 млн. евро по сделката). Няма как да бъдат представени писма за сигурен кредит от банки, каза финансовият директор на "Инерком", който уточни, че банките казвали, че имат интерес и си оставяли възможност за т.нар. дю дилиджънс т.е. пълен одит. Когато има окончателен договор за продажба, тогава има последващи тежки договори с банки за кредити, добави той и уточни, че "Инерком" дала достатъчно индикации, че разполага с достатъчно капитал да удовлетвори претенциите на ЧЕЗ и на банките. В сделка от подобен мащаб продавачите обикновено се интересуват на първо място от цената, гласеше акцентът в отговора, както и уточнение, че се изпитват "огромни притеснения" да се работи със страни с лоша репутация. Бяхме подложени на обстойни проверки, които са сравнително стандартни, които установиха, че "Инерком България" не представлява проблем от репутационна гледна точка, казаха още хората на Върбакова.
Интересен момент беше и, че депутатът от ДПС Рамадан Аталай счете за некоректен разпита относно средствата по сделката. А депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров попита и защо се задават едни и същи въпроси постоянно и се очакват различни отговори: "Дайте да бъдем конструктивни, това е моят призив".
Енергийният министър Теменужка Петкова пък наблегна, че била създадена "истерия" относно сделката за ЧЕЗ, които насадили "едни опасения" - затова тя си депозирала оставката, за да няма съмнения, че държавата манипулира сделката. Петкова отговори и на въпрос какво става, ако "Инерком България" бързо разбере, че бизнесът на ЧЕЗ не ѝ е по силите и го зареже малко след като го купи. "Няма сериозна компания, която да тръгне на един такъв ход", отвърна енергийният министър и разясни, че при евентуално такова развитие в ЧЕЗ ще влезе "особен управител" (бел. ред. - де факто синдик, но с правомощия по енергийния закон) и той няма да управлява сам.
Преди изявлението беше посочено от Бойчев, че в свое официално писмо Българската банка за развитие (ББР) е казала, че не е поемала ангажименти за финансиране на закупуване на активите на ЧЕЗ и за финансиране на задължения на "Инерком".
Милена Стоева допълни, че служителите на ЧЕЗ ще останат на работа в дружеството, след като ѝ беше посочено от представител на синдикатите, че заплатите в дружеството са най-ниските в енергийния сектор, че има напускащи диспечери и че "за каква сигурност на доставките говорим" при това положение. Няма да има съкращения и при мениджмънта, а ще се инвестира в развитието на професионализма, уточни Стоева. Тя заяви още и, че на борсата ще действат на пазарен принцип.
От "Инерком" уточниха, че не могат да се ангажират с обещания към служителите на ЧЕЗ, тъй като все още не са собственик на дружеството.
