През последните две десетилетия Китай е отпуснал спасителни заеми на стойност 240 млрд. долара на 22 развиващи се страни, застрашени от неплатежоспособност, като тенденцията се е ускорила през последните години, се казва в днешен доклад на изследователската лаборатория AidData, Световната банка, Харвардското училище "Кенеди" и Института за световна икономика в Кил.
Според проучването почти всички средства са отишли в държави от инициативата "Един пояс, един път" (BRI) като Шри Ланка, Пакистан и Турция - предимно държави с ниски и средни доходи, които са получили китайски заеми за развитие на инфраструктурата.
Докладът от 40 страници сочи, че отпускането на спасителни заеми се е ускорило между 2016 г. и 2021 г., като в този период Пекин е отпуснал 80% от спасителните си заеми, съобщава АФП, цитирани от БГНЕС.
В целия свят държавите от BRI са подложени на напрежение, тъй като рязко нарастващата инфлация и лихвените проценти, допълнени от продължаващото въздействие на пандемията от Ковид-19, са навредили на способността им да изплащат дълговете си.
ОЩЕ: Кредити от Китай: как се прекършва политическа воля и се заробват цели държави
Китай твърди, че повече от 150 държави са се присъединили към BRI - глобален инфраструктурен проект на стойност трилиони долари, представен от президента Си Дзинпин преди десет години. Според Пекин инициативата има за цел да задълбочи приятелските търговски отношения с други държави, особено в развиващия се свят.
Критиците обаче отдавна обвиняват Китай, че вкарва страните с по-ниски доходи в дългови капани, като им предлага огромни и непосилни заеми.
"Китай е разработил система за "спасяване по "Един пояс, един път", която помага на страните получатели да избегнат фалит и да продължат да обслужват дълговете си по BRI, поне в краткосрочен план", се казва в доклада. В сравнение с Международния валутен фонд и огромната ликвидна подкрепа, предоставяна от Федералния резерв на САЩ, спасителните мерки на Китай остават малки, но бързо нарастват, се казва в доклада.
"Пекин се е насочил към ограничен набор от потенциални получатели, като почти всички китайски спасителни заеми са отишли в държави с ниски и средни доходи от BRI със значителни неизплатени дългове към китайски банки", пишат авторите му.
В доклада се предупреждава, че китайските заеми са по-непрозрачни в сравнение с други международни кредитори от последна инстанция - и често се отпускат при среден лихвен процент от 5%, в сравнение с типичния двупроцентов процент за заем от МВФ. Много от тези споразумения са така наречените "разсрочвания", при които едни и същи краткосрочни заеми се отпускат многократно за рефинансиране на дългове, чийто падеж предстои.
ОЩЕ: "Голите заеми" - новата и опасна мода при кредитирането в Китай
Този месец Китай се съгласи да преструктурира заемите си за Шри Ланка, като по този начин разчисти пътя за спасяването на островната държава от МВФ, в чийто списък Пекин фигурира като най-голям двустранен кредитор.
