Цената на златото по време на криза неизменно тръгва нагоре, тъй като хората търсят начин да защитят парите си от обезценяване. Това създава високо търсене, което автоматично вдига цената на благородния метал. Но какво общо има цената на златото с цената на хляба? Войната в Украйна за пореден път показа, че всъщност приликите между златото и хляба са много повече от разликите.
Украйна и Русия са големи износители на зърно. Военните действия рискуват да прекъснат доставките до редица страни, което от своя страна създава недостиг на международните пазари, респективно цените на брашното и хляба тръгват моментално нагоре.
Макар и част от международните процеси, България е в по-особена позиция в този контекст, тъй като страната ни не е вносител на зърно, а точно обратното - износител. Освен това, съгласно отговори на Министерството на земеделието и храните на въпроси на Actualno.com България внася от Русия и Украйна по-малко от 10 000 тона зърно годишно, основно за посев. Поради всичко това, не може да се търси пряка корелация между поскъпването на хляба у нас и ситуацията около българския износ на зърно.
„По време на война всички цени на основни хранителни суровини и храни се покачват, както и цената на петрола, както и цената на енергоизточниците”, коментира за Actualno.com Мариaна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. По думите ѝ, опасенията от недостиг на международните пазари е провокирало силно търсене на българската пшеница, но това няма нищо общо с цената на хляба на родния пазар, тъй като предлагането на пшеница у нас надвишава търсенето.
„Износът не влияе на цената на хляба по никакъв начин. Както не влияе и на цената на пшеницата, която се търгува тук в България, защото цената на пшеницата е борсова цена, никой не може да продаде на по-висока цена извън тази, която е на борсата. Просто защото няма такива купувачи, които да желаят да купят на тази висока цена”, обяснява Кукушева.
По думите ѝ, предлагането на пшеница в България в момента е по-голямо от търсенето, поради което е взето решението излишното количество за консумация у нас, било то хлебно или фуражно зърно, да бъде изнесено. От една страната така се изпълняват договорите за износ, а от друга се отговаря на търсенето от страна на членки на Европейския съюз, НАТО и други развиващи се икономики.
Според Кукушева е нормално държавата да осъществява повече контрол над износа в условията на форсмажорни обстоятелства и това не влияе по никакъв начин на цената на хляба у нас, като всякакви твърдения в обратната посока граничат със създаването на паника.
„Ние повече от всякога се нуждаем от държавен контрол. На всичко нива. Всичко друго вече граничи с една тенденция да се създава паника в обществото”, каза председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите ѝ, България няма никаква зависимост от украинския и руския износ на пшеница, тъй като никога не е внасяла подобни суровини от тези страни.
Защо тогава хлябът поскъпва?
Причините за поскъпването на хляба са същите, заради които поскъпва всичко останало – високата цена на енергията и икономическите последствия от пандемията в съчетание военните действия в Украйна. Поради това, може да се очаква допълнително поскъпване на брашното докато в Европа се разиграва кризата в Украйна.
„Цената на брашното се увеличи чувствително. Категорично очаквам промяна на цените до края на войната”, прогнозира Мариана Кукушева. „Не само брашното – всичко. Виждате какво се случва с цената на металите”, продължи тя.
По думите ѝ, дори поскъпването на строителните материали се отразява на себестойността на продукцията, предлагана на пазара, тъй като производителите постоянно правят инвестиции в базите си.
„Върху цената на хляба оказва съществено значение цената на суровината, цената на енергоизточниците, цената на съпътстващите материали като мая, сол, подобрители, цената на транспорта. При нас транспортът се осъществява чрез дизелово гориво. Всичко това е категорично обхванато от ситуацията, в която се намираме. Да не забравяме цената на труда, защото при нас работят хора и тези хора са същите потребители каквито сме и ние. Те също виждат какво е положението с инфлацията – а тя расте. В условията на война точно инфлацията расте с най-бързи темпове”, обясни Кукушева.
Според нея, производителите не могат да влияят на крайните цени на хлебните изделия в търговските обекти, тъй като те се определят от търговците. Между 85 и 90% от хляба у нас се реализира на пазара на големите търговски вериги, които „правят всичко възможно колегите да работят на ръба на себестойността с почти нулева печалба”.
„Тоест, няма как да натоварим потребителя, защото това не е възможно, но друг е въпросът, че хлябът в България и в тези форсмажорни обстоятелства, продължава да се предлага на пазара с 40% търговска надценка от страна на търговските вериги”, казва Кукушева.
Според нея, хлябът по време на форсмажорни обстоятелства и особено на военни обстоятелства, се превръща в най-ценната храна на трапезата. Ценна колкото златото?
„Даже повече, защото златото не се яде”, добавя тя.
ОЩЕ: В Румъния също има истерия за олио и основни храни, гледат какво става и в България (ВИДЕО)
