Бюджетът на държавата за 2015 година не е проблем и няма да бъде. Като министър на финансите гарантирам, че няма притеснения за изпълнението на приходната част и не се планират компенсационни мерки или актуализация. Това заяви от парламентарната трибуна министърът на финансите Владислав Горанов по време на редовния парламентарен контрол, предаде БГНЕС.
Горанов отговори на въпрос от депутата от БСП Георги Кадиев във връзка с опасността за приходната част на бюджета заради спада в цената на петрола. При изработването на бюджета за 2015 година Министерство на финансите е ползвало средна цена от 91,6 долара на барел, въпреки че цената е била около 70 долара, посочи Георги Кадиев. Към днешна дата цената е 47 долара за барел, а прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) от януари е за средногодишна цена от 57 долара, което е почти двойно по-ниско от предвидените в бюджета, каза Кадиев. Според него пресметнато в потенциални загуби за приходната част става сума за от 600 млн. лева при 50 долара за барел и около 400 млн. лева при 60 долара за барел.
Защо бюджет 2015 е изготвен с първоначално сбъркани параметри и невярно обоснована средногодишна прогнозна цена на петрола, попита той. Кадиев поиска да разбере и предвиждат ли се компенсационни мерки за покриване на приходите и работи ли финансовото министерство за актуализация на бюджета с цел коригиране на макрорамката и плана за изпълнение на приходната част.
Средната цената на суровината за първите 10 месеца на 2014 година се изчисляваше на 104,6 долара и цитираните по-гори прогнозни стойности бяха реалистични към онзи момент, отговори Горанов. Той цитира прогноза на МВФ не от януари 2015, а от ноември 2014 година, която е била за цена от 85,6 долара, което е близо до предвидените от неговия екип 91,6 долара за барел. Прогнозата е била обоснована към момента, в който е изготвена, защити се Горанов.
Министърът на финансите обяви пред пленарната зала, че цитираните от Кадиев ефекти от 400 - 600 млн. лева загуби за бюджета са силно завишени поради това, че не са отчетени всички фактори, оказващи влияние върху постъпленията от ДДС. Според данни от НАП след спада на цените на горивата се наблюдава покачване на продаваните количества с около 5%, посочи Горанов. В резултат на ниските цени на горивата финансовият министър очаква положително влияние върху потреблението и съответно върху приходите от ДДС.
Горанов посочи още, че има значима корелация между цената на петрола и курса на долара, като спадът в цената в лева е по-нисък от номиналния спад в долари. Спадът в щатски долари ще бъде компенсиран в някаква степен от поскъпването на долара и по този начин цените вероятно нямат да имат съществен спад, обяви той.
От своя страна Георги Кадиев призна тази корелация, но обяви, че намаление от 91,6 долара за барел до 50 долара за барел в никакъв случай не може да се компенсира от повишаването на курса на долара. Той посочи, че министърът не е представил изчисления за потенциалните загуби нито какви компенсационни мерки предвижда.
През януари 2014 година в хазната са постъпили с 440 млн. лева по-малко приходи спрямо същия период за 2015 година, посочи Горанов. "За първи път от 2009 година бюджетът е на излишък с около 85 млн. лева и това е защото държавата се върна на територията на събирането на приходите, откъдето беше отстъпила значително", настоя той.
Среща за газовия хъб
По инициатива на премиера Бойко Борисов в понеделник, 9 февруари, в София се събира Група на високо равнище за изграждането на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа, която ще работи по най-важните проекти за диверсификация на газовите доставки, съобщиха от правителствената пресслужба.
В разговорите на първата среща на Групата се очаква да участват заместник-председателят на Европейската комисия, отговорен за енергийния съюз, Марош Шефчович, комисарят за енергетиката и климатични промени Мигел Ариас Канете, представители на страните от Централна и Югоизточна Европа. От българска страна в срещата на групата ще вземат участие вицепремиерът Томислав Дончев, енергийният министър Теменужка Петкова и заместник-министър Антон Павлов.
На срещата ще бъдат обсъдени енергийните предизвикателства пред България, развитието на газовата инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа и потенциалното им въздействие върху сигурността на доставките на гориво за ЕС. В частност Групата ще бъде натоварена със задачата да оцени дали и как създаването на енергиен хъб в България ще спомогне за постигането на целите на европейския енергиен съюз.
