Крайният срок за представянето на план за възстановяване от Национална програма за реформи заради последствията от COVID-19 пред Европейския съюз е 30 април, 2021 година. С други думи дотогава ще е окончателно ясно дали ще успеем да получим всички евросредства заради кризата с коронавируса, които принципно бяха договорени на историческия четиридневен Европейски съвет от края на юли.Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на днешния парламентарен контрол.
Още подробности при какви условия идват европари, които са принципно обещани, а не окончателно: "Кръчмарските сметки за коронавирусните европари за България"
Вицепремиерът посочи, че още няма указания от Брюксел за изработването на плана и че изискванията към плана може да се разглеждат като взаимоизключващи се. По думите му, планът на първо място трябва да повиши капацитета на системите да отговарят на шокове и кризи. На второ място – план, който помага да се възстановяват икономиките, но и да е план за икономическо развитие. "По този план се работи още преди да имаме сделка”, подчерта Томислав Дончев.
Разработена е концептуална рамка, всички министерства имат правото и задължението да разработват пакет от проекти, които обаче са във вътрешна конкуренция, според казаното от втория човек в ГЕРБ. Към момента имало "свиване на рамката от проектни положения". Досега са направени 60 проекта, на стойност 23 млрд. лева, но това е повече от договорените пари – 12 млрд. лева общо по всички програми и инструменти за еврофинансиране по линия "COVID-19", според Дончев.
"Мисля, че в рамките на октомври ще сме в състояние да обсъждаме конкретика", посочи вицепремиерът. По негово мнение, европарите не трябва да се пръскат по всички сектори. "Няма как да избягаме от политиките по декарбонизация (т.е. енергетика и енергийна ефективност във всички измерения)", каза Дончев, като визира специално енергийната ефективност и на индустрията.
Дончев направи разбор на договорените принципно средства – 9 млрд. евро за кохезионна политика, отделно за селскостопанска политика. Той заяви и, че редовно ЕК праща "в последния момент" конкретиката на оперативните програми за съответния период.
Вицепремиерът даде пример с Фонда за справедлив преход към зелена икономика – там имало два срока, единият е 2026 година, а другият – до 2030 година.
Реакции
ЕС ще гледа както декарбонизацията на икономиката, така и върховенството на закона, заяви депутатът от БСП Крум Зарков. Затова и той попита какви точно реформи предвижда управлението, специално що се отнася до върховенството на закона.
Все още за правосъдието не са договаряни конкретни реформи, призна Томислав Дончев. Той засегна основната линия, която ЕС иска да види – за безпристрастна съдебна система, която да гарантира справедливо разпределение на обществения ресурс т.е. на еврофондовете. Вицепремиерът обаче заяви, че вече много години Брюксел така и не разработи обективни критерии за изпълнение на принципа на върховенството на закона (правото) – т.е. какво значи върховенството на правото по обективни критерии. Ако на една възрастна жена са ѝ откраднали кокошката, но не са ѝ я върнали и не са я обезщетили, какво значи за нея върховенството на правото, попита Дончев.
Дончев наблегна, че най-вероятно ЕК ще иска гаранции под формата на предварителен график. "Няма как да избягаме от образованието, от здравеопазването", добави вицепремиерът.
Имате ли подкрепа от българското общество? Не. Търсите ли консенсус? Не. Така бившият икономически министър от кабинета "Орешарски" и настоящ депутат от БСП Драгомир Стойнев коментира думите на Дончев. И добави, че не може да се търси консенсус, след като "не можем да видим очите на българския министър-председател".
Стигна се и до скандал между Антон Кутев и Валери Симеонов, в качеството му на водещ днешното заседание на парламента. Кутев поиска Симеонов да покани главния прокурор Иван Гешев да представи доклад за състоянието на правосъдието, както вече е приел парламентът тази година.
Още: "Промяната, катарзисът и Борисов"
