Предстоят интересни времена за българската електроенергетика. Страната ни трябва час по-скоро да вземе съдбоносни решения, свързани с бъдещето на въглищните централи и осигуряването на енергийния баланс след тяхното затваряне. Наложените планове и стратегии в областта на климата и енергетиката като пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ и „Зелената сделка“ поставят България пред ограничени опции, защото тези планове фаворизират определен тип енергийни източници като ВЕИ за сметка на всички останали. За съжаление, най-нискоемисионният и устойчив източник на електроенергия, който може да гарантира и енергийната сигурност на страната – ядрената енергетика, отсъства като приоритетен отрасъл в това беземисионно бъдеще.
Такъв анализ прави енергийният икономист Борислав Боев в специален анализ за Actualno.com.
Защо ядрената енергетика е важна за България?
Ядрената енергетика в България в лицето на единствената централа в промишлена експлоатация – АЕЦ „Козлодуй“, е от стратегическо значение, защото поддържа енергийната, а оттам и икономическата сигурност на страната. Тя е източник на беземисионна и постоянна енергия, което би трябвало да я постави начело в плановете за така желания преход към нисковъглеродна и чиста енергетика. За съжаление, към настоящия момент плановете на ЕК, свързани с климата и енергетиката, не разглеждат ядрената енергия като устойчива опция в трансформацията на енергийната система на Европа.
Въпреки това за страна като България, относително бедна на собствени енергийни ресурси, предприятие като АЕЦ „Козлодуй“ играе изключително важна роля за поддържането както на енергийната независимост на страната, така и за осигуряването на нискоемисионно производство в електроенергийния сектор. Така например измежду нискоемисионните източници в електроенергийния микс (АЕЦ, и ВЕИ), централата в „Козлодуй“ има преобладаващ дял от над 60%. В общия електроенергиен микс, където влизат всички производители на енергия, АЕЦ „Козлодуй“ също заема стратегическа позиция със своите 35% в брутното електропроизводство. Не трябва да забравяме и отличните финансово-икономически резултати на предприятието, което през изминалата 2019 г. регистрира солидните 1,3 млрд. лева приходи, а печалбата възлиза на 324 млн. лева. Това прави АЕЦ „Козлодуй“ не само важен елемент на енергийната сигурност на страната, но и един от най-големите генератори на икономически растеж в страната.
Пътищата за развитие на ядрената енергетика в България – всички опции на масата
В навечерието на приемането на „Зелената сделка“, в България върви процедура по избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Изграждането на нов ядрен капацитет несъмнено е стъпка в правилната посока, защото ще адресира потенциалните дисбаланси в системата, породени от извеждането от експлоатация на големи мощности като въглищните централи от Маришкия басейн. Наред с това обаче пред проекта „Белене“ стоят редица предизвикателства, свързани с провеждането на самата процедура по избор на стратегически инвеститор. Все още не е ясно с какви очи Европейския съюз ще погледне на евентуалното изграждане на нова ядрена мощност в страната, защото политическата конюнктура в Брюксел сериозно се е изменила в „зелена“ посока през последните 13 години, откогато е и последното одобрение на проекта „Белене“ от Европейската комисия. Не трябва да се забравя и лошия имидж, с който е натоварен проекта, най-вече заради пропадналите опити за рестартиране през годините. Засега българското правителство демонстрира оптимизъм по отношение инвестиционните намерения на всички заявили участие, но за реални резултати може да се говори само тогава, когато успешно бъде привлечен стратегически инвеститор, който да структурира икономически рентабилен проект.
Освен проектът „Белене“ обаче в България съществува и друга опция за развитие, която също не трябва да бъде пренебрегвана – разширяването на АЕЦ „Козлодуй“ с изграждането на 7 и 8 блок. Този проект също е жизнеспособен и при всички положения трябва да бъде включен в стратегиите за развитие на ядрената енергетика. По всичко личи, че страната все още има опции за изграждането на нов ядрен капацитет, но факторът, който има най-голяма тежест за реализацията на който и да е проект, е политическата воля. Проектите в ядрената енергетика, и особено тези в западния свят, от десетилетия насам се сблъскват с редица административно-регулаторни проблеми, които напоследък се съчетават и с липсата на политическа подкрепа. Всички тези фактори допълнително усложняват проектирането, адекватното финансово-икономическото структуриране и създават невъзможност за привличане на стратегически инвеститори. Въпреки това България има уникалния шанс да покаже тъкмо обратното – непреклонност пред европейските институции, що се касае до развитието на сектора. За да се случи това, правителството трябва да защити енергийните интереси на страната, а те включват следните приоритети:
Първо. Запазване работата на 5 и 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ до края на техническия им ресурс, който е съответно до 2047 и 2051 г. Тук все пак трябва да се отбележи, че Агенцията за ядрено регулиране може да издава лицензии за експлоатация с максимален срок от 10 години, но при наличие на политическа подкрепа за работата на централата и надеждна експлоатация, не би трябвало да има предпоставки тези лицензии да не бъдат подновявани.
Второ. Вземане на устойчиви политически решения, свързани със строителството на нови ядрени мощности. Тук политическата воля също е от решаващо значение, защото дългия път по лицензиране, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на един ядрен проект често надхвърля един правителствен мандат. Ето защо е важно взетите решения в тази област да се изпълняват, защото само по този начин може да се даде добър пазарен сигнал към евентуалните инвеститори за изграждане на проектите. Тук като предизвикателство отново може да се счита неясното бъдеще и място на ядрената енергетика в общоевропейската енергийна стратегия.
Българската ядрена енергетика в контекста на Зелената сделка и устойчивата икономика
Ядрената енергетика в България дава на страната ни конкурентни предимства както на политическата карта, така и на енергийните пазари. Задълбочаващата се интеграция на електроенергийните пазари в Европа, изграждането на междусистемните връзки и пазарните обединения са само част от новата икономическа конюнктура, в която електроенергийните предприятия ще търсят своето място под Слънцето. Отличното представяне на АЕЦ „Козлодуй“ на свободния пазар през последните години, нарастващата печалба и увеличаването на предлаганите количества електроенергия свидетелстват за това, че ядрената енергетика е важна от гледна точка не само балансирането на системата, но и от осигуряването на ликвидност. Това са все задължителни условия за поддържането на конкурентни цени на предлаганата електроенергия, което може да бъде от полза за всички пазарни участници.
Чрез развитието на ядрената енергетика, България ще затвърди позициите на енергиен фактор в много по-големи измерения от регионалните, защото все по-тясната интеграция на електроенергийните системи ще направи възможна търговията с електроенергия между много повече държави и пазарни участници. Наред с тези преимущества обаче не трябва да се забравят и редицата предизвикателства, които предстоят пред страната ни с оглед посоката, в която Европа се готви да поеме. Евентуално негативно отношение към новите ядрени проекти не само в България, но и в целия Европейски съюз, може допълнително да усложни намеренията за изграждане на нови ядрени мощности.
Парадоксалното в случая е, че тъкмо ядрените централи, като практически беземисионни производства, могат да помогнат на ЕС да изпълни заложените цели свързани с декарбонизацията и „изчистването“ на енергетиката. Много важен момент в концепцията за „чиста енергетика“, е преходът към водород като основен горивен ресурс. Това създава допълнителна пазарна ниша за ядрената енергетика, защото ядрените реактори освен електрическа и топлинна енергия, произвеждат и огромно количество водород. От тази гледна точка фактори като нискоемисионно производство, надеждна експлоатация и отлични финансово-икономически резултати ще лежат в основата на енергийния преход. И ако приемането на „Зелената сделка“ е само въпрос на време, то българската политическа класа не трябва да губи време, а да направи всичко възможно за да защити националните интереси в енергетиката.
