България е реализирала износ на ценни кожи с косъм за 11.3 млн. долара през 2018 г. Това показват данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за предходната година. В сравнение с предишни години, когато експортът ни е бил едва за хиляди долари, то през 2018 г. той е отчел значителен ръст.
У нас регистрираните ферми за ценни кожи са само две, сочат данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за август 2019 г. „Една от тях отговаря за над 90% от продуктите за България“, коментира председателят на Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ) Петя Алтимирска за „Монитор“. По нейни думи в двете ферми се държат около 130 хил. американски норки в клетките им, макар и да е възможно броят им да е по-голям. Реализираните приходи на само една от тях възлизат на 3 хил. лв., а през 2017 г. те са били 171 хил. лв., сочат данни от финансовия отчет на фирмата. Тук идва и разминаването между статистиката на УНКТАД и данните на фермата. От сдружението смятат, че е възможно фирмата просто да не отразява приходите в документите си. Статистиките на УНКТАД отчитат още, че през 2018 г.
България е изнесла сурови ценни кожи в Дания за 9.053 млн. долара, а през същата година скандинавската страна е внесла у нас същия продукт за 9.055 млн. долара. Износът ни за Полша, която е втора по производство на продукта, е на стойност от 1.946 млн. лв., а този за Гърция - 272 хил. долара. Каквато и да е причината за разминаването, от КАЖИ се обединиха около мнението, че трябва да се сложи край на този бизнес. Затова и от организацията са внесли в Народно събрание законопроект, с който се дава 2 години гратисен период на фермите да затворят. Голяма част от страните членки на ЕС вече са въвели забрани, включително съседите ни Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина. Последните 3 дадоха 10 години на фермите да се приспособят.
На въпрос дали на родните 2 ферми ще стигнат тези 2 години, Алтимирска коментира, че създаването на ферми говори за проблеми някъде отвън. Тя даде пример с Холандия, която след забраната пренесла фермите си в Полша. „Нещо подобно ни чака и тук, ако не предприемем мерки“, каза още шефът на КАЖИ. На въпрос защо чак сега се предприемат действия, председателят на едно от екосдруженията Габриела Пападопова отговори, че интересът към ценните кожи у нас започнал, когато по-големи страни изнесли производството си в бившите соцстрани. „В България се работи с неактуални нормативни документи - обществото вече е узряло за едно по-хуманно отношение, но у нас лобито на производителите е силно и искат да спечелят повече време“, допълни тя. Ако законопроектът бъде приет, следващата година могат да бъдат спасени близо 200 хил. американски норки.
През миналата година световният износ на ценни кожи е достигнал близо 4 млрд. долара - 2.43 млрд. са били на сурови кожи, а обработените държат 1.59 млрд. долара. На практика реалният обем на тази индустрия е около 30 млрд. долара, тъй като много производители на ценни кожи ги реализират на вътрешния пазар или ги изнасят като модни изделия. За периода 2016-2018 г. обаче световният износ отчита спад, като е стигнал ниво, по-ниско от средното за последните десетилетия. Причина за това са критиките относно този тип бизнес, както и отказа на модни гиганти да използват екзотични кожи в своите колекции.
