Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Изглежда няма да има обжалване на първия в историята ни данък със задна дата

15 септември 2016, 15:00 часа • 2736 прочитания

Наистина е странно приетите днес (15 септември) промени в Закона за корпоративното подоходно облагане да влизат със задна дата. Така депутатът от Гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов коментира пред Actualno.com приетите по-рано днес, 15 септември, промени в закона, които окончателно въведоха данък "уикенд".

В новите текстове е записано, че полученият в натура доход от служителя или управителя на оперираща в България фирма трябва да се облага със ставка от 10%, ако той е свързан с употребата на собствени, наети или предоставени за ползване активи (служебни автомобили, телефони, имоти). Съгласно измененията, освен всичко друго, данъкът влиза в сила със задна дата - от началото на 2016 г. Според Славов вносителите са аргументирали това си предложение с факта, че годината не е приключила.

Реформаторът сподели мнение, че жалба до Конституционния съд (КС) по темата едва ли ще постигне нещо, въпреки че именно той е излизал вече с решение, че данъчните закони действат единствено занапред.

По думите на Славов от данък "уикенд" най-силно ще пострадат микро- и малките предприятия, където много често активите се ползват едновременно и за търговска дейност, и за лични нужни. "Това не е справедливо", отбеляза реформаторът.

На въпрос как се очаква от Националната агенция по приходите да установява кои вещи се ползват за лична и кои за служебна нужда, Славов обясни, че това ще се случва с проверки. "Но се надявам да няма нищо прекалено и малките фирми да не бъдат засипвани от данъчни, които да си играят на стражари и апаши", допълни депутатът.

Според неговото мнение обаче държавните дружества няма да бъдат проверявани, което дава сериозна причина за напрежение. 

Той припомни и предложението си само разходите, свързани с експлоатацията на активи, надхвърлящи 20 хил. лв. и използвани както за дейността на фирмата, така и за лично потребление, да се облагат с новия данък. "Това обаче не беше прието, вносителите явно сметнаха, че има и друг начин", обясни той.

Решение номер 9 на Конституционния съд от 1996 година

Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъкът върху сградите. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат.

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес