Не е ясно колко голяма е дупката в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това обясни предприемачът и издател на медиите от "Икономедиа" Иво Прокопиев в ефира на bTV. Той добави, че под дупка трябва да се разбира недостигът на капитал. От нейният размер пък щяло да стане ясно колко голям проблем трябва да се решава.
В тази връзка Прокопиев обвини БНБ, че нарочно са замазали вчера представената информация. Не мога да кажа какво е по-голям интерес за БНБ – дали личният интерес да не попаднат под ударите на закона или интересът на данъкоплатеца, добави бизнесменът.
Голямото нарушение на БНБ и на Искров в случая с КТБ е, че Централната банка е проспала какви провизии са отделяни от Корпоративна търговска банка в случаите, в които са отпускани кредити за приближени до Цветан Василев фирми. Не е нарушение да даваш заеми на фирми, близки до собственика на банката, в която работиш, но затова е предвидено в такива случаи да има по-високи провизии – за да се гарантира, че при лош кредит банката ще има с какво да възстанови щетите, поясни Прокопиев.
Малката особеност при КТБ е, че размерът на Фонда за гарантиране на влоговете е недостатъчен, за да гарантира всички депозити в банката, които са гарантирани по закон, заяви Прокопиев. Сумата им е 3,6 млрд. лева, а във Фонда за гарантиране на влоговете има 2,1 млрд. лева. Остатъкът ще е грижа на държавата. 2,1 млрд. лева за пари на търговските банки, които се отчисляват във Фонда, а останалите 1,4-5 млрд. лева ще са пари на българските данъкоплатци, пресметна бизнесменът (бел. ред. - Г-н Прокопиев пропусна да каже какви са активите на КТБ, които също би трябвало да се използват за погасяване както на лоши кредити, така и за осигуряване на ликвидност за депозитите).
Издателят добави, че това обаче не са всички депозити – има и такива над 100 хил. евро. Те са около 1,5 млрд. лева, каза Прокопиев, без да уточни как е направил сметката. Между 400 и 500 млн. лева са на държавни и общински организации, добави той.
Ако държавата плати и негарантираните сега, то ще има много сериозна промяна на законите. А сега законите в това отношение в България са едни от най-модерните. Новата парадигма, след кризата в края на миналото десетилетие в ЕС, е, че при спасяване на банки акционерите и големите кредитори също участват в носенето на риска - те си носят отговорността, натърти Прокопиев. Хората, които са отишли в КТБ заради по-големите лихви, си носят и по-големия риск, каза бизнесменът.
Според Прокопиев едва ли ще има политически консенсус да се прокара и облече в законово облекло "законът за КТБ", поискан от БНБ вчера (11 юли). Дотам ли я докарахме - за всеки частен случай закон? Убеден съм, че все пак здравият разум ще надделее и ще се приложи сега действащото законодателство при гарантирането на депозитите - до 100 хил. евро, сигурен е Прокопиев.
Виновни за случилото се с КТБ са Централната банка и Комисията за финансов надзор, категоричен беше бизнесменът. Той добави, че на българската банкова система й необходим външен надзор - например Международния валутен фонд.
Като други мерки за решаване на проблема беше посочено членство на България в Европейския банков съюз. Тема, която според Прокопиев, е била неправилно пропусната по време на предизборната кампания за последните избори за Европарламент. Той каза, че с влизането в Банковия съюз хем ще се подобрят надзорните механизми, хем България ще има пряк достъп до Европейски спасителен фонд.
