В условията на пандемия от COVID-19 работата от разстояние допринесе за това българската икономика да продължи да функционира, заетостта да бъде запазена, а загубите - ограничени. Това се казва в становище "Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България" на Икономическия и социален съвет, цитирано от Монитор.
За този период делът на работещите от разстояние в рамките на Евросъюза се увеличи от 5 до около 40%. Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим на работа 2-3 дни седмично, което е 7 пъти повече от преди COVID-19.
"Очевидно е, че от пандемията трябва да се извлекат много поуки, на основа на които да се увеличат възможностите и да се премахнат рисковете, свързани с работата от разстояние, като се отчита преходът на икономиката към цифровизация и към по-устойчиво развитие. Това би било гаранция за успешно адаптиране на пазара на труда към новите предизвикателства и осигуряване на дигитална гъвкавост", се казва в становището.
От ИСС предлагат да се създаде специална междуведомствена работна група за необходими изменения и допълнения в нормативната уредба, касаеща работата от разстояние.
Съществена препоръка на ИСС що се отнася до програмния период 2021 - 2027 година е да се прилагат добрите практики, така че европейските средства да достигат бързо до бенефициентите. Съветът счита, че е необходимо да се търсят възможности за предприятията и хората от областите Перник, Кюстендил и Благоевград да имат достъп до справедливо финансиране според техните реални нужди.
Според становището поставената цел за кумулативен реален растеж на БВП от 21.7% до 2025 г. не е достатъчно амбициозна, а трябва да се повиши до минимум 27,63%. В документа са анализирани всички програми към Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. и са направени препоръки. Според съвета, необходимо е да има повече възможности за хората да минават през дигитални обучения, повече грантово финансиране за фирмите, стимулиране на младите учени, прилагане на иновациите в предприятията, спешни мерки за опазване на чистотата на атмосферния въздух и други. ИСС настоява социалните партньори и гражданското общество да бъдат ангажирани при формулиране на конкретни мерки с европейски средства и тяхното изпълнение.
