Инфлацията в 20-те страни членки на еврозоната се забавя до 2,4% през март, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда.
Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха инфлацията да остане без промяна спрямо предходния месец – 2,6%. Неочакваният резултат затвърждава аргумента, че е време Европейската централна банка да започне да намалява основната лихвен процент от рекордно високото му ниво.
Потенциална тревога за централната банка остава инфлацията при услугите, ключов показател за ЕЦБ, която се запазва на ниво от 4% за пети пореден месец. Това предполага, че относително бързият растеж на заплатите държи цените в сектора под постоянен натиск.
ОЩЕ: Инфлацията в ЕС, еврозоната и България продължава да се забавя и през февруари
Основната инфлация, следена отблизо от банкерите, за да се прецени устойчивостта на ценовия натиск, се забавя до 2,9% от 3,1%, което е под очакванията за 3%, сочат още данните на Евростат.
На месечна база общата инфлация се забавя до 0,8%.
Снимка: iStock
Инфлацията се движи стабилно надолу над година, но се забави по-осезаемо миналата есен. Това насърчи дебата по въпроса колко скоро и колко бързо ЕЦБ ще започне да понижава лихвените проценти.
Регистрираното покачване на цените във Франция и Испания беше по-малко от очакваното миналата седмица. Във вторник общата инфлация в най-голямата икономика в блока, Германия, беше оценена на 3-годишно дъно от 2,2%.
ОЩЕ: Половината от хората по света са силно стресирани заради личните си финанси
Очаква се на среща следващата седмица централната банка да признае подобрената перспектива, но ръководителите ѝ едва ли ще намалят лихвените проценти веднага, след като многократно отбелазаха юни за следващата решаваща среща за определяне на тази политика.
От ЕЦБ посочват, че трябва да се видят основни данни за заплатите от началото на годината, преди да се мисли за облекчения. Някои централни банкери също се опасяват, че предприемането на действия, преди Федералният резерв на САЩ да започне да намалява лихвите, може да бъде контрапродуктивно, тъй като намалението на Стария континент би отслабило еврото и би повишило внесената инфлация.
