Има значителен напредък по предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Това съобщи заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов на форум в София.
"Има разбиране от страна на Европейската комисия (ЕК) и съответно проектопредложение, което е благоприятно за България и приемливо за ЕК по отношение на две от ключовите реформи - за декарбонизацията и за управлението на държавните енергийни дружества“, уточни той.
Съществената промяна при декарбонизацията се отнася до отпадането на конкретен ангажимент по линия на тавана на емисиите на въглероден диоксид.
Предложението "Електроенергийният системен оператор“ (ЕСО) и "Булгартрансгаз“ да излязат от групата на БЕХ и да се обединят в ново държавно енергийно дружество пък е приемлива за ЕК.
Ненов съобщи още, че предстои да се приключи подготовката на предложението, по което се работи и има възможност до края на годината да бъдат одобрени тези промени, като това ще позволи в оставащия кратък срок до август 2026 г. да бъдат осъществени важни за българската икономика инвестиции.
Форумът
Зам-министърът участва в международния форум "Възможности за справедлив преход отвъд границите", посветен на икономическата трансформация на въглищните региони, който се проведе в хотел "Експо". Събитието бе организирано от "Бранд Медия България", като част от изпълнението на европейския проект "Преход на възможностите", който дава гласност на приноса на политиката на сближаване на Европейския съюз (ЕС), Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване на Европа към осигуряването на плавен и справедлив преход към климатично-неутрална икономика на българските региони, зависими от добива на въглища.
На форума ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова посочи, че България, както и много други страни от ЕС, има дълбоки корени във въглищната енергетика и в продължение на десетилетия тя е създавала заетост, била е двигател на икономическия растеж, а е осигурявала и енергия", посочи Чобанова.
Над 5 млрд. евро от ЕК за зеления преход
"Но днес сме изправени пред необходимостта да се движим напред и не само по екологични съображения, но и поради факта, че икономиката като цяло се движи с изключително бърза скорост към свят, който е изграден по модерни технологии, и ние трябва да преминем към този преход", подчерта тя.
Чобанова отбеляза, че в основата на този преход стои Зеленият пакт, който обаче не е само околна среда, а и промишленост, грижа за хората и двигател на икономическия растеж.
"За да направи този справедлив преход със силна грижа за хората, ЕК отделя значителен финансов ресурс. Средствата са налице и логиката на справедливия преход е да не остане нито едно семейство, нито един регион без необходимата подкрепа, така че този преход да бъде плавен и да не предизвика сътресения. Не само България, но в целия ЕС има страни и региони, които са силно зависими от въглищната индустрия и заради това един от инструментите, който ЕС въведе, е Фондът за справедлив преход. България има 1,2 млрд. евро, които трябва да влязат в българската икономика с оглед на въглищните региони и тази година е ключова за инвестицията", отбеляза Чобанова.
Тя добави, че освен този фонд, европейско финансиране има по линия на Кохезионния фонд и по Плана за възстановяване и устойчивост, като цялата сума достига 5 млрд. евро.
"Това финансиране не е просто отказ от въглища, то е за инвестиции в едно по-иновативно, по-модерно бъдеще на България, което всички български граждани заслужават", подчерта Чобанова.
Регионите
На форума областният управител на Перник Людмил Веселинов отбеляза, че вчера в Перник е открит голям фотоволтаичен парк който е възможност за региона. "Нашата цел е да създадем нови индустрии, да дадем шанс на хората да се преквалифицират, да живеят в зелена и безопасна среда, и трябва да сме по-позитивни за прехода, защото Европейската комисия дава огромна възможност за инвестиции", допълни той.
Според областния управител на Кюстендил Александър Пандурски Зеленият преход у нас се движи твърде бавно. "Тревожа се от бавните темпове, с които се движи и тази хубава идея на ЕС не може да получи реално развитие на терен", посочи той.
"Ние имахме нещастието тази трансформация да я преживеем преди години, когато бяха затворени подземните рудници на Бобов дол. Голяма част от нашите миньори загубиха своите работни места и това доведе своите социалните последици", обясни той.
Стефан Кръстев, зам.-кмет на Перник, подчерта, че не можем да очакваме благосъстояние, ако ползваме остарели технологии. "В общината имаме нова индустриална зона, към момента към нея се изгражда пътна връзка. Имаме и отлично партньорство с общините Брезник и с Бобов дол в осъществяване на общи проекти в транспорта. Инсталирахме водородни инсталации на сгради, които ползват горива като газьол, съобщи още той.
Земестник-кметът на Кюстендил Николай Дочев каза по време на форума, че се търсят възможности за развитие на региона чрез фондовете на Европейската комисия. "Това ще са проекти с иновативни технологии и запазване на околната среда. В Кюстендил се подготвят промени в Подробния устройствен план (ПУП) за изграждане на високотехнологична индустриална зона", съобщи той. По думите му тя ще даде допълнителни възможности на хората от региона, които ще търсят работа.
Форумът събра водещи експерти, представители на европейските институции, местни власти и бизнес лидери от България, Гърция, Хърватска, Чехия, Унгария и други. Сред лекторите бяха представители на ЕК, кметове и областни управители на въглищни региони, икономисти, представители на бизнеса, изследователи, и други.
*Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Управляващия орган. Нито Европейският съюз, нито Управляващият орган могат да носят отговорност за тях.