"За периода януари 2017 година до септември 2020 година средната работната заплата в България, в частния сектор се повишава от 981 лева до 1 373 лева, или значителен ръст от 39.96%.
За същия период от време средната брутна заплата в обществения сектор нараства с 44.16% от 1 019 лева до 1 469 лева. Това на първо четене може да изглежда, като забележителен успех и може би в голяма степен наистина е, но нека погледнем факторите довели до този ръст.
Данните ясно показват, че за последните четири години цената на труда в обществения сектор е по-висока от тази в частния сектор. Това е проблем, защото един предприемач винаги ще може да оцени по-ефективно цената, която е склонен да заплати за услугите на някой работник.
Тоест, основен фактор за формирането на работната заплата е производителността на труда. Колкото по-висока е тя, толкова по-високо заплащане би бил склонен да заплати предприемачът за услугите на човека. Това е един естествен процес, който по органичен начин увеличава доходите на домакинствата, генерира икономически растеж и промотира икономическа ефективност", пише икономистът Никола Филипов във Фейсбук.
"На диаметрално различна страна е процесът по формиране на цената на труда в обществения сектор. Там рядко се търси висока производителност на труда, а основни фактори зад тези решения са преди всичко политически.
В последните няколко години видяхме значителен ръст на заплатите в обществения сектор, като в сектори на сигурността, здравеопазването, образованието и цялата администрация, като цяло. В това естествено няма нищо лошо, но само когато увеличението на заплащането на труда кореспондира в пропорционално увеличение в производителността на труда на бюрокрацията.
Мисля, че всеки един гражданин сам за себе си може достатъчно добре да усети, дали има някакво подобрение в услугите, които ни предоставя държавата, за да заслужат подобно увеличение на заплатите си.
Трендът на увеличение на заплатите в обществения сектор ще се засили осезаемо през тази година, когато бъдат отчетени заложените ръстове на заплатите на МВР, администрацията, учителите и лекарите. Това ще доведе до допълнително разширяване на ножицата между заплатите в него и частния сектор, който ще страда в условията на икономическата криза.
Основният проблем в това, че заплатите в обществения сектор надвишават тези в частния е, че все повече хора биха предпочели да търсят заетост в държавната администрация, а не в продуктивния частен сектор, който плаща заплатите на държавните служители.
Тоест, ставаме свидетели на преливане на заетост в непродуктивния обществен сектор от продуктивния частен сектор на икономиката ни. Когато държавата покачва заплатите в обществения сектор поради някакви политически причини, които нямат нищо общо с чисто икономически фактори, частният сектор е задължен да увеличи цените на труда, за да запази на работа своите работници.
Това, обаче в средносрочен аспект намалява конкурентоспособността на родната икономика, защото това увеличение в цената на труда не кореспондира със сходно увеличение в производителността на труда, на заетите в частния сектор.
Всичко това е един прекрасен пример за това, как държавата със своята регулаторна намеса взима политически решения, които в дългосрочен аспект могат да окажат негативно влияние върху пазара на труда и оттам върху цялата ни икономика.
Според мен, дори тези политически решения за увеличаване на заплатите в обществения сектор имат много по-негативно влияние върху икономиката от административното увеличение на минималната работна заплата. Ръстът на МРЗ за 2017 – 2020 година е 32%, което e доста по-скромен ръст от този в обществения сектор."
Още: Никола Филипов: Управляващите да не настройват различните сектори от икономиката един срещу друг
