"Цъкащата бомба "данък паспортизация" на сгради най-после е на път да отпадне!” . Това съобщава във Фейсбук Петър Славов от Гражданската платформа "ГрупаЗаНатиск". Става въпрос за многократно ремонтиран нормативен акт, който от 2006 г. се опитва да натрапи на собствениците на апартаменти и къщи срокове, в които да снабдят имотите си с технически досиета.
С колегите Мартин Димитров и Методи Андреев получихме уверенията на министър Комитова, че до края на седмицата МРРБ има готовност да финализира промените в Наредба No.5 и изискването, до края на 2021г. всички сгради, апартаменти, офиси и пр., (включително построените преди подобно изискване да е въведено в законодателството ни през 2006г.), да бъдат снабдени с технически паспорти, да отпадне.
Вместо това, съгласно проведеното обществено обсъждане на промените, паспортизация за заварените обекти ще се извършва само за обществени сгради и за такива, при които са налице конструктивни изменения или заявени инвестиционни намерения за такива.
На път сме да финализираме една #гражданскаИнициатива, която стартирахме преди близо 6 месеца и с чието приключване, по предварителни оценки, ще бъдат спестени между 300 и 500лв. на всяко домакинство или малък/семеен бизнес.
Или общо - ок. 3млрд. лв. на българските граждани и бизнес!
Припомняме ви, че задължението за паспортизация бе въведено за всякакви постройки - и частни, и обществени, а няколко поредни правителства (основно на ГЕРБ), уверяваха, че това е по европейски изисквания. От 2007 г. новите строежи задължително се предават с "паспорт", който описва основните им характеристики - конструкция, енергийна ефективност и т.н. А тъй като съставянето на технически паспорт на здание е сложна, скъпа и вреемка задача, сроковете за по-старите сгради многократно бяха измествани и отлагани, като последната дата бе краят на 2022 г. (за да се изготви паспорт, трябва да се набавят всички документи на строежа, което често е невъзможна мисия, правят се обследвания, които струват скъпо, ако има дефекти, на собствениците се дават предписания и т.н).
През месец март тази година бившият зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков съобщи, че от ГЕРБ ще отложат паспортизацията на сградите с поне 2 години.
“Пандемия не е точното време, в което да добавяме още една грижа към всекидневието на българите. Затова в ГЕРБ предлагаме отново да бъде удължен с поне 2 години срокът, в който собствениците на жилища следва да се погрижат за изготвяне на технически паспорти на сградите, в които са имотите им”, заяви Нанков.
При сегашното служебно правителство регионалният министър Виолета Комитова заяви, че "графиците за паспортизация са безумие" и, че изготвянето на техническо досие за по-старите сгради трябва да е задължително само когато се направи реконструкция или по-сериозен ремонт (такъв случай са блоковете, минали през програмата за "безплатно" саниране, те вече са снабдени със заветния документ).
Сегашният вариант на Наредбата, публикуван за обществено обсъждане, предвижда много по-далечен краен срок (31 декември 2032 г.), при това само за сградите, които са публична собственост, за частните крайна дата няма, а съставянето на досие ще е задължително само при ремонти и реконструкции, засягащи цялата постройка или конструкцията й. Конкретното предложение гласи: Технически паспорт за съществуващ строеж се съставя след извършено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ при извършване на строителни и монтажни работи, които обхващат целия строеж и за които се изисква издаване на разрешение за строеж, както и при извършване на строителни и монтажни работи, които обхващат част от строежа, но засягат конструкцията му.
В мотивите към проектонаредбата се посочва, че едва 10 803 сгради са снабдени с технически паспорт (от тях 2200 са минали през саниране). Това е 0,39% от всички стари и нови сгради в България, които по данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към април 2021 г. са близо 2.7 милиона. "Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд предвижда до 2050 го. да бъдат обновени 60% от жилищния фонд и към 17% от нежилищния. Според нея мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат съчетани с техническите мерки за устойчивост на конструкцията, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация, устойчиво използване на природните ресурси. В този процес техническата паспортизация на сградния фонд ще има съществена роля за устойчивото развитие на сградния сектор", пише в мотивите към проектопромените в наредбата.
