Ново поскъпване на цигарите и алкохола се очертава заради промяна през Закона за бюджета за догодина, твърди в. "Сега".
Според публикацията, причината е решение за въвеждане на видеонаблюдение в обектите, в които се произвеждат или съхраняват алкохол и тютюневи изделия. По стар обичай, когато става въпрос за спорна законова промяна, тя минава през преходни и заключителни разпоредби и всъщност изменението е в Закона за акцизите и данъчните складове. А кой е авторът на идеята - не е ясно, защото изменението е формулирано като поправка на работната група към бюджетната комисия. За сметка на това то мина и на второ четене в същата тази комисия.
Само преди дни при гласуването на промените в данъчните закони за следващата година бюджетната комисия отхвърли първоначалния вариант видеокамери да се монтират в данъчните складове за алкохол. Преди това при обсъждане в Министерския съвет отпадна и видеонаблюдението на тютюневите производители с аргумента, че тази година те вече са включени в международната система за проследяване на всяка кутия цигари от производствената линия до крайния потребител. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пък уверяваше, че от догодина ще има камери само в складовете за горива, тъй те били най-рискови за укриване на акцизи. След като се види ефектът от тази мярка, може да се прецени дали тя да засегне и складовете за други акцизни стоки.
Не стана ясно защо сега отново се появява намерението производителите на алкохол и цигари да въведат видеонаблюдение. Нито една политическа партия в бюджетната комисия не коментира промяната. Единствено зам.-министърът на финансите Росица Янкова посочи, че постоянният мониторинг в петте големи дестилерии в страната през тази година е довел до ръст на приходите от акциз с милион до два милиона лева повече на месец. Според нея от видеонаблюдението се очаква същият ефект, без да бъдат ангажирани митнически служители, които непрекъснато да проверяват.
С колко точно ще поскъпнат цигари и алкохол, все още е рано да се каже, тъй като трябва да се пресметнат разходите, коментира в. "24 часа". Никой не е пресметнал и колко ще загуби държавният бюджет от свиването на потреблението на акцизни стоки. Алкохолът и цигарите вкарват в хазната близо 3 млрд. лв. годишно. Намаление с между 5 и 10 на сто на легалното потребление би означавало около 200 млн. лв. по-малко приходи, без да се броят ДДС, осигуровки и данък печалба, които компаниите вкарват в бюджета. Според лозаро-винарската камара заради липсата на законодателни решения срещу нелегалния сектор хазната губи годишно над 100 млн. лв. Лозарите твърдят, че над 8 000 субекта произвеждат нелегален алкохол - без регистрация или лиценз.
Възражения
"Натоварвате легалния бизнес, докато проблемът с укриването на акциз е в нелегалните производители", заяви Мирослав Каракашев от КРИБ. Той посочи, че българският акцизен сектор е най-контролираният в страната, но въпреки това сега фирмите ще трябва да инвестират милиони левове за камери. В страната има 336 акцизни склада за горива, алкохол и цигари, посочи Каракашев. Инвестицията, която всеки един от тях трябва да направи за монтиране на камери, които да работят 24 часа в денонощието и да отговарят на високи технически изисквания, е равносилна на поставянето на една рамка от тол системата, което е оценено на около 150 млн. лв. без ДДС.
"Минимум 50 млн. лв. ще трябва да платят собствениците на един акцизен склад. В същото време, както става ясно от поправката в приходната и разходната част на бюджета, това ще доведе до 10.1 млн. лв. повече, които, както разбираме, ще отидат за нуждите на Македонския изследователски институт и безплатните детски градини. Никъде другаде по света не може разходите за въвеждане на една мярка да са многократно повече от ефекта от нея", изтъкна Каракашев.
