На този етап не приемаме Бюджет 2015 г. в този вид, той е вреден за държавата, а не полезен. Това заяви пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде БГНЕС.
Димитров смята, че бюджетът за 2015 г. не генерира политики, които да водят към растеж. Това, че в него няма или има реформи е въпрос на гледна точка и на изменение. Няма мерки за стимулиране на икономиката и индустрията, доходите, за да може да борим дефлацията, посочи президентът на КНСБ.
Димитров коментира, че в социалната сфера не се виждат никакви гаранции за пенсионните права на хората и най-вече няма яснота за увеличението на пенсионната възраст. Това ни притеснява силно, има възможност за други решения, както по отношение на минималната работна заплата, така и по отношение на всички останали доходи в бюджетните системи, които се намаляват с 10 %, каза той.
По думите му в условията на намаляващи цени и спад на активността в икономиката трябва да се инжектира ликвидност и средства. Трябва да се харчи, няма друг лек. Другото е дефлация - надолу, затваряне на предприятия и по-лошо от 1997 г., когато беше хипер инфлацията, заяви Димитров.
Чухме нагласи от Министерство на икономиката да чуят и видят разработките ни с бизнеса, но не виждам да са отразени в бюджетната рамка подобни мерки, каза Димитров относно проведена среща с министър Божидар Лукарски тази седмица.
Стягането на колана
Жалкото е, че дефицитът като инструмент е изчерпан от неудачи в управлението на европейските фондове, но и в едно доста неконсервативно планиране на бюджета. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на Националният съвет за тристранно сътрудничество, предаде Агенция „Фокус”.
"Имаме ангажимент към ЕК да покажем реални мерки, че нивата на дефицит за 2014 година на касова основа да бъдат между 3.7 – 3.9%", добави той и посочи, че те имат добрата воля да разбират, че част от неудачите са свързани с еднократни ефекти и се дължат на нереалистично планиране и управление на европейските фондове. "Нашата основна задача е да покажем структурни мерки, които да гарантират това, че в 2015 година ние ще се вместим до 3% дефицит за държавите-членки. Основната ни задача беше да вкараме дефицита в рамките на 3% като премахнем заплахата от наказателни процедури срещу България", подчерта Горанов.
Той коментира, че ЕК няма да посъветва Европейския съвет да ни вкара в процедура по свръхдефицит, ако покажем мерки и докажем, че случилото се в 2014 година е еднократно. "Това ще стане само ако успеем да докажем структурни ангажименти, които да показват ясно пътя как успяваме да се вместим в дефицит до 3%", каза още Владислав Горанов.