Фалшивите пари започват да се срещат все по-често в паричното обращение на страната. Броят на задържаните фалшиви пари у нас нараства значително в края на миналата година. Увеличение се отчита както при неистинските банкноти, така и при фалшифицираните монети, сочат данните на Българската народна банка.
През последното тримесечие на миналата година, у нас са регистрирани 318 неистински банкноти. Това е увеличение от близо 50% спрямо същия период на предходната 2020 година, когато задържаните фалшиви купюри възлизаха на 213 броя. Данните отчитат най-високият брой на задържаните неистински банкноти за тримесечие от над 2 години насам. За последно регистрираните фалшиви банкноти са били повече през третото тримесечие на 2019 година, когато са достигали 527 броя.
През миналата година, задържаните фалшивите банкноти възлизат на 783 броя, сочи сбора на тримесечните данни на БНБ за 2021 година. Това представлява ръст от близо 20% спрямо 2020 година, когато неистинските купюри са били 653 броя.
Данните на БНБ за структурата на банкнотите и разменните монети в обращение отразяват задържаните неистински банкноти, които на даден етап са циркулирали в паричното обращение на страната.
Задържаните фалшиви монети през последното тримесечие на миналата година нарастват цели 9 пъти на годишна база, достигайки 475 броя. За сравнение, през последното тримесечие на 2020 година неистинските монети са били едва 55 броя. Регистрираните фалшифицирани монети достигат 7-годишен връх, тъй като за последно е отчетен по-висок брой през последното тримесечие на 2014 година. Тогава задържаните фалшификати са били цели 1071 броя.
Регистрираните неистински монети през 2021 година достигат 658 броя. Това представлява увеличение от 23% на годишна база, тъй като през предходната 2020 година, фалшивите монети са възлизали на 535 броя.
Броят на задържаните и извадени от обращение фалшиви банкноти и монети оформя почти незначителен дял от общият брой на банкнотите и монетите у нас. Въпреки това, резкият скок в броя регистрирани неистински пари, предполага, че в паричното обращение все по-често можем да се натъкнем на подправени левове.
Банкнотата от 50 лева е най-често задържаната фалшива купюра у нас през последното тримесечие, като 55% от всички задържани неистински банкноти са с този номинал. Монетата от 0.50 лева пък е най-фалшифицираната, като оформя цели 97% от всички регистрирани фалшификати в края на миналата година.
Броят на банкнотите в обращение към края на миналата година достига 569 млн. броя. През първите два месеца на тази година, бройката намалява до 550 млн. броя към края на февруари, като това се дължи на спад при купюрите от 5, 10 и 20 лева.
В последното издание на редовния икономически преглед на БНБ се посочва, че забавянето в темпа на растеж на парите в обращение може да се дължи на спад в нагласите за поддържане на пари в брой заради високата инфлация.
„Същевременно ускоряващата се инфлация, въпреки че предполага по-голямо търсене на пари в обращение с цел трансакции, най-вероятно оказва влияние върху нагласите на икономическите агенти и намалява стимулите им за поддържане на пари в брой с цел натрупване”, посочват от БНБ.
Общата стойност на банкнотите в обращение възлиза на 23.78 млрд. лева към края на февруари тази година, като намалява спрямо края на 2021 година, когато стойността достигаше 24.1 млрд. лева.
Броят на разменните монети в обращение към края на миналата година възлиза на 2.86 млрд. броя, като нараства през първите два месеца на 2022 година до 2.88 млрд. броя към края на февруари.
Общата стойност на разменните монети, циркулирали в икономиката, достига 521 млн. лева към края на февруари тази година. Стойността нараства спрямо края на миналата година, когато е възлизала на 517.8 млн. лева.
Още: Коя е най-масовата монета в България?
