Българският бизнес отново се изправя пред червена лампичка - увеличават се компаниите в несъстоятелност. Това показва анализът на "Кофас" (Coface) за 2018 година.
Новината е доста лоша заради предишната тенденция - 5 години поред броят на круширалите фирми у нас намаляваше. Сега България е на второ място по този показател сред държавите от Централна и Източна Европа - с 16% ръст. За щастие сме далеч от първенеца Хърватия, където ръстът е 42%, но там има конкретна причина - фалита на "Агрокор" (Agrokor), който повлече след себе си редица други компании.
Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на фалиралите компании не е голям – 360, което е едва 0,09% от всички, опериращи в страната, но въпреки това е почти по 1 компания на ден. Специалистите на "Кофас" коментират, че основните причини за ръста на несъстоятелността са свързани с фалита на няколко ключови дружества, както и с по-висока задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт.
Още по-лошо - негативна тенденция на ръст на несъстоятелността у нас се отчита и през тази година. До момента 208 фирми в страната са обявили неплатежоспособност, а 255 са влезли в процедура по фалит. Делът им е нараснал с над 20% в сравнение с миналата година. А анализ на финансовите отчети на 395 000 български компании показва, че за 83 000 от тях (21%) има висок риск от изпадане в неплатежоспособност. Делът на тези компании е нараснал с 19% в сравнение с предната година. Застрашените фирми са основно от секторите на търговията на дребно и едро, операциите с недвижими имоти, хотелиерството и ресторантьорството и транспорта.
Най-големият фалит е този на "Texнoлoгичeн цeнтъp инcтитyт пo миĸpoeлeĸтpoниĸa" /TЦ-ИME/. Това е фирмата, която се сочи за една от основните "касички" на банкера Цветан Василев в структурата на КТБ. На второ място е Great Wall. Компанията на Гриша Ганчев затвори завода в Баховица през 2017 година и бе преименувана на "Ceлeĸт мoтopc къмпaни". Тогава молбата за откриване на производство по несъстоятелност бе подадена "с цел запазване на дружеството, интересите му и интересите на други негови кредитори и по препоръка на юридическия екип на "Литекс моторс". Поводът е, че на 17 февруари КТБ е подала втора поред искова претенция към "Литекс моторс" за малко над 57 млн. лв., припомня в. "Сега".
Иначе, ситуацията с несъстоятелността в целия регион на Централна и Източна Европа е сравнително благоприятна. По-голямата част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едва четири отбелязват увеличение – България, Хърватия, Полша и Сърбия. Картината е пъстра - от намаление на несъстоятелността в Украйна с 35,2%, през лек спад с 0,2% в Латвия до скок от 42,3% в Хърватия.
През миналата година бизнесът в региона се изправи пред различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността му. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от БВП. Търговската война, неясният процес на излизане на Великобритания от Европейския съюз, но най-вече по-слабият икономически ръст в еврозоната допринесоха за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ. В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършват плащания навреме.
Икономическата картина
След леко забавяне на растежа на БВП до 3,2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3,4% през 2019 г. Както и в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа – дори и нараства по-малко енергично, отколкото през 2018 г. Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличението с 10% на минималната работна заплата през 2019 г., също имат положително въздействие.
Ръстът на БВП в Централна и Източна Европа се забави, но остана на стабилни нива през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. В действителност, по-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното външно търсене. Предвижда се средният растеж в страните от Централна и Източна Европа да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозата на "Кофас", се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.
