Темата със заменките на гори отново става актуална, тъй като правителството готви изцяло нов закон за държавните помощи. Причината се крие точно в заменките, които се разследват от Европейската комисия още от 2008 година след две жалби от български природозащитни организации.
Ако ЕК реши, че заменките представляват противозаконна държавна помощ, то получилите по-апетитни имоти субекти ще трябва да възстановяват помощта. В българското законодателство обаче няма ясна норма, по която държавата да събира неправомерно дадени помощи. Това беше заявено още по времето на управлението на ГЕРБ преди над една година.
При положение, че заменката е обявена за противоречаща на принципите на европейското законодателство, то получилият тази облага може или да я върне, или да доплати, пише вестник. „Сега”. Ако бъде избрана втората опция, Националната агенция за приходите (НАП) ще калкулира размера на доплащането. Предлага се подлежащата на възстановяване помощ да се събира също както и данъците и осигуровките - НАП изчислява вземането на държавата, смята лихвите, издава акт за публично вземане и, както е предвидено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, има право да блокира банкови сметки, да запорира имущество и т.н.
Обект на разследването на Брюксел за заменките са 147 сделки, сключени през 2007-2009 година, при които за удобство на частния инвеститор залесени държавни терени край плажове и ски писти са били оценявани горе-долу колкото 1 кв. метър балатум. В една от заменките държавният имот бил оценен по 12 ст. за кв. метър - колкото руло тоалетна хартия. Според сигналите до Брюксел само в 15 от замените щетата за държавата е била над 55 млн. евро - заради оценки, драстично разминаващи се с пазарните цени. Според подалите жалбите еколози общо за всички сделки подценяването на държавните горски имоти е между 1 и 2 млрд. лева.
