"Не можем да кажем от Брюксел колко висока да бъде минималната работна заплата в България. Искаме от всяка държава членка да оцени дали МРЗ е адекватна - или да е 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната средна заплата". По този начин евродепутатът Ахнес Йонхериус (СиД, Нидерландия) отговори на въпрос на Actualno.com дали решението на Народното събрание от 10 февруари нарушава правото на ЕС, както твърдят работодателските организации.
Припомняме, че парламентът прие промени в Кодекса на труда, с които се предвижда Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Работодателите у нас обаче отнесоха въпроса до еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит. Евродепутатът Ахнес Йонхериус, която е съдокладчик на приетата от ЕП Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС, обаче не вижда проблеми.
"Знам, че синдикати и НПО-та ще настояват за едни или други ориентировъчни референтни стойности. Ние изискваме от държавите членки единствено да оценят дали МРЗ е адекватна. Как ще се определят стойностите, това ще се реши в съответната държава, ще се реши дали кошницата от стоки и услуги е добър начин за определяне на равнището. За твърденията на работодателите - не искам да бъда груба, но това са просто глупости", заяви тя.
На ниво ЕС бе прието минималната работна заплата в блока да бъде адекватна, за да осигури достоен стандарт на живот. Работниците, техните представители и членовете на синдикатите трябва да разполагат с право на обезщетение в случай на нарушаване на правилата, гласи документът. В него е записано зачитане на правомощията на националните органи и социалните партньори за определяне на заплатите, както и колективното договаряне да бъде засилено в страните, където то обхваща по-малко от 80% от работниците.
Изразена в евро, месечната минимална работна заплата варира в широки граници в ЕС - от 332 евро в България до 2256 евро в Люксембург, според данни на "Евростат" от първата половина на 2022 г.
"Транспонирането на директивата в националните законодателства е със стандартен срок от 2 години. Сега сме изправени пред криза на покупателната способност. Държавите не трябва да чакат 2 години, а сега, при условията на тази висока инфлация, трябва политиците да действат бързо, веднага", заяви Йонхериус по време на онлайн дискусия относно директивата. Тя бе организирана на 28 февруари от Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на ЕП в Унгария и Германия.
ОЩЕ: Разпоредба: Сравняват цените у нас и зад граница заради нелоялни практики
Тъй като хората се притесняват за разрастване на сивата икономика с увеличение на МРЗ, другият съдокладчик - Денис Радтке (ЕНП, Германия) - бе попитан дали е обсъждан този въпрос, преди да се приеме директивата. "Сивата икономика, черният пазар винаги съпътстват политическия дебат, но ако трябва да съм честен, не се притеснявам от това, защото когато говорим за работа на черния пазар, тогава говорим за престъпление. Тогава решението ще е при властите. Такива нарушения стават в сектори, които по принцип имат проблеми, но тези проблеми не са толкова широко разпространени", отвърна той.
Йонхериус добави, че това е разгледано в директивата. Тя подчерта, че е нужно да има "силни инспекторати по труда, добре функциониращи, с достатъчно служители, и ако има някакво нарушение, те да могат да реагират".
Според Радтке няма директна връзка между МРЗ и средната работна заплата, за да се каже, че това ще осигури нормален стандарт на живот. "Тези 50% на МРЗ от СРЗ, както е в България, са нещо, което препоръчвам. СРЗ в България също е нещо, което имахме предвид при изготвянето на директивата. Трябва да има и други политически стъпки", каза той.
Йонхериус пък добави, че ако има ниска СРЗ и към нея се обвърже МРЗ, тя също ще е ниска. "Всеки човек трябва да може да си плаща наема, да си купи храна, но и да живее един нормален живот - да може да си позволява дрехи, мобилни устройства и т.н.", твърди евродепутатът.
И даде пример с нейната страна - Нидерландия, където МРЗ е на доста ниско ниво в сравнение със средната заплата. "Има един тласък да се повиши нивото на МРЗ. В България акцентът трябва да бъде върху повече колективни трудови договори, укрепване на правата на профсъюзите. Ако искаме по-високи заплати, считам, че най-добрият път е повече хора да сключват колективни трудови споразумения и по този начин да бъдат увеличени заплатите", смята Йонхериус.
Даниел Радтке припомни, че е имало множество дискусии и много разисквания дали водеща ще бъде ЕК при взимането на решения, за това как точно ще се прилага МРЗ, дали да има една и съща минимална работна заплата в България и Германия например.
„От самото начало беше ясно, че основният фокус следва да бъде върху въпросите на социалното партньорство и колективното трудово договаряне. Фокусът при изготвянето на директивата беше върху колективните споразумения и техния обхват. Сега имаме обща цел за всяка една държава членка – обхватът на колективното договаряне да стигне до 80%. Това не е просто препоръка. Не, става въпрос за конкретни действия, които, след като бъдат предприети, ако не бъде изпълнена целта, тогава ще трябва да обясните пред ЕК кои политически действия не са били предприети и какво ще предприемете, за да стигнете до целта“, обясни той.
И каза, че това е важно не само за Източна Европа – важно е и за държави като Германия. „При нас колективното трудово договаряне е около 50% - обхватът е сравнително нисък. И тук ще е нужна голяма стъпка, за да стигнем заложената цел“, допълни Радтке.
Ахнес Йонхериус каза, че работещите ще са печелившите от директивата. „Това засяга работниците в цяла Европа, във всички сектори, във всички отрасли. В основата на директивата е заявлението, че трябва да постигнем достоен стандарт на живот, да се намали неравенството във възнагражденията. Заради цените на хранителните продукти и цените за горивата хората срещат трудности да свързват двата края, така че трябва да подобрим живота им“, заяви тя.
Около 26 млн. души в Европа все още са в положение на бедност, въпреки че работят. „За да достигнем прага за достоен начин на живот, трябва да се отчита и покупателната способност в държавите членки. Хората да могат да си купуват облекло, хранителни продукти, да се грижат за себе си и семейството си. Чрез директивата слагаме на масата една идея за кошница от стоки и услуги, които можете да си позволите“, допълни Йонхериус.
ОЩЕ: Ваня Григорова: Минималната работна заплата трябваше да бъде не по-малко от 50% от средната
