Всички писма от комуникацията между България и Европейската комисия, протоколните решения на Българския енергиен холдинг и документите, отнасящи се за БЕХ като акционер в проекта "Южен поток" да бъдат предоставени на Народното събрание. Това решение взе Комисията по енергетика към Народното събрание, предаде БГНЕС.
Министерството на икономиката и енергетиката и Българският енергиен холдинг да предоставят всички документи, които могат да съдържат търговска тайна, да бъдат внесени в секретната секция на парламента, решиха депутатите по предложение на Мартин Димитров от Реформаторския блок. Решението бе прието единодушно от всички членове на комисията с изключение на бившия енергиен министър Драгомир Стойнев, който гласува "въздържал се" поради притеснения, че разгласяването на някои документи може да се отрази негативно върху БЕХ при евентуален арбитраж.
На изслушване по темата "Южен поток" в енергийната комисия в парламента дойдоха зам.-министърът на енергетиката Антон Павлов и директорът на БЕХ Жаклен Коен. Двамата отговаряха на въпроси на депутати повече от час, като на моменти дискусията се разгорещи.
БЕХ не е получил официално уведомление от руската страна за прекратяването на проекта, съобщи Коен. Той бе категоричен, че като акционер по проекта, БЕХ очаква по официален ред да получи съобщение, че проектът се стопира, като до момента няма такова. В тази връзка Коен отказа да отговори дали след обявлението на руския президент Владимир Путин в Анкара, от БЕХ са потърсили контакт с руската страна. Не е събирано Общо събрание на акционерите, нито е събиран съветът на директорите, подчерта той с уговорката, че все още БЕХ очаква официално позиция от Русия.
От името на правителството зам.-министър Павлов повтори позицията на Бойко Борисов, че България подкрепя реализацията на проекта, но само при спазване на европейските правила. Павлов подчерта, че по време на срещата на енергийните министри в Брюксел е даден мандат на комисаря по енергийния съюз Марош Шевчович да изясни позицията на Русия за проекта "Южен поток". Павлов повтори, че участниците в срещата са се обединили за необходимостта от изграждането на интерконекторни връзки в Европа и е била подкрепена идеята за създаване на работна група на високо равнище, която да координира усилията по изграждане на трансгранични газови проекти.
Междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 година е предшествало подписването на Третия либерализационен пакет на ЕС, но е бил в сила Вторият либерализационен пакет. Още през 2008 година Европейската комисия е уведомила България, че междуправителственото споразумение на страната ни с Русия не отговаря на втория пакет. Това се е случило и през 2013 година. Това заяви директорът на БЕХ Жаклен Коен по време на изслушването. По думите му, това са били двата момента, в които е можело наказателната процедура срещу страната да бъде избегната и всички документи да се приведат в съответствие с европейски правила.
БЕХ и МИЕ не разполагат с точно обяснение къде точно и конкретно са нарушени европейските правила. Това стана ясно по време на изслушването от отговора на Павлов на въпрос на Таско Ерменков от БСП. Той попита и дали България има отговор на писмото, с което отговаря на запитванията на Европейската комисия, но не получи отговор. Никъде в писмото на ЕК не се говори за нарушаване на Третия енергиен пакет, а единствено се иска информация за конкретни казуси по отношение начина на образуване на проектна компания, компетентността на България да сключи междуправителствено споразумение и провеждането на тръжни процедури за избор на изпълнители около проекта.
От думите на зам.-министъра стана ясно, че при един от последващите разговори, който обаче е бил неофициален, от Брюксел са заявили, че се нарушава Третият либерализационен пакет. Става дума за "проведени разговори", призна Павлов, но официално становище и конкретика с какво се нарушава пакетът няма. Според бившия енергиен министър абсолютно всички държави, които имат междуправителствени споразумения за "Южен поток" са получили подобни писма и нито една от тях не е съгласна с позицията на ЕК.
Не са ви обяснили къде го нарушаваме, няма и да го направят, защото причината за спирането на проекта беше геополитическа и се отнася до ситуацията в Украйна, заяви Магдалена Ташева от "Атака". Тя цитира изказване на бившия енергиен еврокомисар Гюнтер Йотингер, че "Южен поток" няма да тръгне, докато Русия не признае властта в Киев.
Без отговор остана и въпросът на Жельо Бойчев дали в инвестиционното споразумение, сключено между българската страна и "Газпром" през 2012 година от кабинета "Борисов" са настъпили каквито и да било промени до днес. Бойчев зададе този въпрос във връзка със спекулации, че проектът е неизгоден. Ако е бил неизгоден тогава, след като в инвестиционното споразумение не са настъпили никакви промени, защо е подписано това споразумение през 2012 година и защо сега се спекулира с това, попита Бойчев.
Към момента икономиката на проекта за интерконектор между България и Гърция не излиза, призна още по време на изслушването Жаклен Коен. Той обясни, че е предвиден капацитет от 5 млрд. кубически метра, но е направен маркет тест и икономиката не излиза. Това може да се случи, ако интерконекторът се свърже с Трансадриатическия газопровод или в него се включи и Румъния, каза той.
