За шеста поредна година електроиндустрията е с най-голям принос в износа на България. Това наблюдават от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), като цитират данни на Евростат.
Към края на 2021 г. генерираният от електроиндустрията експорт (3,6 млрд. евро) е на първо място с дял от 10,5% от общия износ на България. Водещите продукти са: електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за автомобили, електронни интегрални схеми, хладилници, електрически табла, трансформатори, акумулатори и бойлери. От 2007 г. насам се наблюдава над три пъти увеличение на обема на производството, а през 2020 г. оборотът на бранша съставлява 3,8 млрд. евро или около 11% от цялата българска преработваща индустрия.
„Електротехническата и електронната индустрия са ключов бранш за българската икономика“, коментира Орлин Димитров, Изпълнителен директор на БАСЕЛ. „Това е сектор с динамично портфолио и сериозен принос в технологичния напредък на България.“ По думите му в областта на производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения в България работят около 1300 компании с около 55 хил. служители, а чуждестранни инвеститори като Шнайдер Електрик, Фесто, Сименс, АББ, Либхер, Мелексис, Сенсата и др. допринасят за динамичното развитие на бранша в България.
Въпреки доброто представяне на бранша обаче, в него продължава да има предизвикателства. Най-сериозното от тях е с човешките ресурси и изкривяването на пазара на труда най-вече от държавни предприятия. Според д-р инж. Белелиев, Председател на БАСЕЛ и Изпълнителен директор на Централна енергоремонтна база ЕАД, проблемът с кадрите е на всички нива – липсва както средно ниво технически персонал, така и подготвени инженери. Едно от решенията е държавата да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, а образователната система да подготвя кадри, от които бизнесът има потребност.
Вторият проблем е неясната цена на електроенергията, което не позволява на фирмите да планират разходите си.
Третото предизвикателство е в сферата на соларната енергетика. Според д-р инж. Белелиев държавата у нас трябва да стимулира изграждането на фотоволтаични системи на мястото на потребление на енергия, а не както е в момента – големи централи на отдалечени места. Соларните централи трябва да са върху покривите на жилищни, производствени, търговски помещения. Процедурата трябва да се опрости и присъединяването към ел.мрежата да става онлайн, с няколко „клика“ – така както е в развитите европейски държави.
