България е сред страните с най-голям спад на въглеродните емисии спрямо базовата 1990 г. Последните данни на ЕК сочат, че спадът в ЕС е -46%, тоест 52%.
И по данни на Евростат за 2018 г. най-солиден спад на въглеродните емисии е отчетен в Португалия (понижение с 9%), следвана от България (спад с 8,1%) и Ирландия (с 6,8%).
България, Румъния, Литва и Латвия се оказва, че вече са изпълнили средната цел за ЕС от -40% до 2030 г. Това означава, че България спокойно може да запази всичките си ТЕЦ-ове до 2030 г. и да се развива без да надвиши средната цел за ЕС, е мнението на един от водещите експерти у нас по околна среда Боян Рашев.
Великобритания е единствената от големите страни в ЕС с наистина значим спад на емисиите от -36%. Без нея намалението на СО2 емисиите на ЕС в периода 1990-2018 г. спада от 22% на 19%. Този силен спад се дължи най-вече на преминаването на някои от големите въглищни ТЕЦ-ове на биомаса.
За 30 години ЕС успя да намали СО2 емисиите си с около 22%. Съюзът се е ангажирал да намали емисиите си с още 8% за 10 г. „Най-зелените", ВЕИ и богати страни в Европа Норвегия, Австрия, Нидерландия имат ръст на СО2 емисиите спрямо 1990 г.
ЕС достига пика на потреблението на въглища и енергийните си СО2 емисии през 1979 г. Оттогава те намаляват като най-голям принос за това имат ядрената енергия през 80-те и газът в последните години; сривът на комунистическата индустрия през 90-те; изнасянето на тежката индустрия от ЕС след 2000 г. и чак накрая енергийната ефективност и ВЕИ, припомня Боян Рашев.
