В момента икономиката на България е по-нестабилна, започваме пак да натрупваме дисбаланси. Голям риск има в имотния пазар, който трябва да се следи внимателно. Прегрее ли той, не можем да спасим икономиката. Рисков фактор са и публичните разходи и тяхната ефективност. Трябва да гледаме, разбира се, и какво се случва в еврозоната, защото когато еврозоната кихне, ние хващаме пневмония. Това заяви доц. д-р Даниела Бобева от Института за икономически изследвания към БАН при представяне на доклад за 10-годишнината от световната икономическа криза и последиците ѝ за България.
По думите на Бобева страната ни е напълно готова да влезе във валутния блок. „Няма по-хубаво от това. Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Ние трябва да сме в ядрото. А твърденията, че ще станем по-бедни там, са пълни глупости. Данните за другите държави сочат, че е имало вдигане на цените в трите месеца преди влизането, което обаче после се нормализира“, уточни тя.
Според нея „чакалня“ на еврозоната няма. „За да влезеш в еврозоната, трябва да тренираш. И тренираш през тези две години, докато си във валутния механизъм. Само дето той е по-скоро политически механизъм с абсолютно неясни машинации в него“, допълни Бобева. Тя смята още, че към България има дискриминация от страна на ЕС, въпреки че четири конвергентни доклада сочат, че страната ни в изпълнила номиналните критерии за влизане.
10 години след кризата – какви са изводите за България?
През 2008 г. българската икономика щеше да изпадне в криза, дори и световната да не беше, сочи докладът на икономистите от БАН. Това са показвали редица дебалансиращи фактори. Въпреки това икономиката ни е успяла сама да преодолее сътресенията и то при липса на антикризисни правителствени програми, каквито имаха много други страни. Неблагоприятните ефекти са били ограничени от наличието на паричен съвет и мерките на БНБ.
Според експертите фискалната политика по време на рецесията е била колеблива и не е подкрепила в достатъчна степен растежа. Средствата от ЕС са изиграли роля на буфер, но този инструмент няма устойчив характер и предвид сигналите за промяна на механизма на отпускане на европейски средства в бъдеще едва ли може да се разчита на него за справяне с кризи.
Преди кризата българската икономика растеше бързо и небалансирано, а следкризисното възстановяване протича бавно и противоречиво, смятат още от БАН. И макар след началото на рецесията дистанцията между страната ни и еврозоната да е намаляла от 63% на 59%, това не трябва да ни радва, тъй като се дължи повече на дивергирането на държави като Гърция и Португалия, които пострадаха по-тежко.
Икономистите посочват, че за възстановяването най-важни са структурните политики. „Ако няма политически консенсус, няма как да се предприемат важните мерки за икономиката. Една партия не може да направи преструктуриране. Необходима е доктрина за икономическо развитие, зад която да застанат всички и тя да се провежда целенасочено“, заяви директорът на института проф.д-р Александър Тасев.
Доц. Бобева допълни, че реформа е необходима и в държавните предприятия. "Те остават едни от най-неефективните, тук има нужда от здрава регулация. Нужни са професионалисти, а не политици начело", каза още тя.
