Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

ЕК оряза двойно прогнозата за растеж на българската икономика за 2023 г.

11 ноември 2022, 15:34 часа • 4547 прочитания

Европейската комисия подобри очакванията си растежа на българската икономика през тази година, но сериозно оряза прогнозата за следващата 2023 година. Според експертите на ЕК, спадът в икономическия растеж ще върви ръка за ръка с дългоочакваното понижение на инфлацията. Това става ясно от есенната икономическа прогноза на ЕК, публикувана на сайта на институцията.

Брутният вътрешен продукт на България в реално изражение ще нарасне с 3.1% през тази година, сочи прогнозата. Това представлява повишение на очакванията с 0.3 процентни пункта спрямо лятното издание на икономическата прогноза, което предвиждаше ръст на БВП в размер на 2.8%. Догодина обаче, икономическият растеж ще се забави драстично до едва 1.1%, което е приблизително двойно понижение на очакванията спрямо лятното издание на документа, което прогнозираше ръст на БВП в размер на 2.3%. Очакванията за 2024 година е БВП на страната да засили растежа до 2.4%.

Прогнозата за България е в контекста на очакванията за растеж на БВП на целия Европейски съюз. Според ЕК, БВП на ЕС ще нарасне с 3.3% през 2022 година, докато през следващата година ще се забави до едва 0.3% както в ЕС, така и в еврозоната.

Очакванията за икономическия растеж в ЕС през следващата 2023 година са силно понижени практически навсякъде;   Източник: ЕК

По-рано през годината Международния валутен фонд и Световната банка публикуваха сходни прогнози за България с тези на ЕК, като леко повишиха очакванията за ръст на БВП за тази година, но сериозно орязаха прогнозата за следващата 2023 година.

ЕК очаква инфлацията у нас да започне да се понижава през следващата година. Според есенната прогноза, се очаква годишната инфлация вече да е достигнала своя пик от 15.6% (според ХИПЦ, приложим за страните от ЕС) през месец септември, тъй като ефектите от поскъпването на енергията и храните постепенно намаляват. Очаква се средногодишната инфлация да възлиза на 12.8% през тази година, след което да намалее до 7.4% през 2023 година и 3.2% през 2024 година.

Понастоящем според ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени) средногодишната инфлация у нас за периода октомври 2021 - септември 2022 г. спрямо периода октомври 2020 - септември 2021 г. достига 10.9%, сочат данните на Националния статистически институт.

Според ЕК, инфлацията при енергийните стоки ще се забави съществено, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което също постепенно ще се забавя през следващите две години.

Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 година. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 и 2024 г. подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.

Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето както на вътрешното, така и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15.4 % през 2022 г. до 9 % през 2023 г. и 6.7 % през 2024 година.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се прогнозира да се забави до 3.4 % от БВП през 2022 г. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджет ефект от 2% от БВП през 2022 г. като те частично са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.

До приемането на закон за бюджета за 2023 г., разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2.8 % от БВП и до 2.5 % през 2024 година. Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22.5% от БВП през 2022 г., а в следващите години да нарасне и да достигне 25.6 % през 2024 година.

Още: Икономиката на България е нараснала със 7.6% миналата година, а не с 4.2%

Actualno.com
Actualno.com Отговорен редактор
Новините днес