Днес бе проведена работна среща по договарянето на Минималния осигурителен доход (МОД) за 2014 г. за 85 икономически дейности, съобщава "Крос".
Към този момент има 44 споразумения на двустранна основа между представители на синдикатите и на работодателите на ниво браншова организация. Заетите лица , които са обхванати от тези споразумения, са 1099 хиляди души, от общо 1 925 874 души, за които действа системата на Минималния осигурителен доход, т.е. само за 57% от заетите лица има възможност за повишаване на осигурителния праг.
В около 20 сектора на икономиката няма да се увеличат минималните суми, върху които се внасят осигуровки на работниците. Само в няколко дейности през следващата година минималните осигурителни доходи ще бъдат увеличени с по-висок процент: производството на консервирани храни, в машиностроенето, във ВиК - сектора и растениевъдството.
Препоръчителните насоки от Министерството на труда и социалната политика се базират на допусканията за икономическите показатели през 2014 г., а именно - реален растеж на БВП 1,8%, годишна хармонизирана инфлация 2,7%, размер на минималната работна заплата 330 лв.
Фактът, че не е постигната договореност за значителен брой икономически дейности, е показателен, че механизмът за непрекъснато нарастване на средствата за фондовете на обществено осигуряване е неудачен. Нарастването на осигурителният доход води след себе си като ефект свиване на дейността на малките и средни предприятия и освобождаване на нискоквалифицираните работници.
Позицията на Българската търговско-промишлена палата е категорична, че всяка административна принуда за увеличаване на МОД в икономически дейности, в които няма или нe може да има споразумения, е във вреда и на работниците, и на самата икономическа дейност. Увеличаването на минималните осигурителни прагове води до сив сектор и увеличаване на безработицата.
Тази позиция вече две поредни години се изразява и в докладите за България на Европейската комисия.
Следващото заседание на работната група ще се състои на 10 септември.
