Допълнителните средства, насочени към пенсионерите у нас, веднага се отразиха положително на общото потребление в страната. Това става ясно от редовния месечен обзор на българската икономика, публикуван на сайта на Министерство на финансите. Общото потребление в България е скочило с 9.4% на годишна база през второто тримесечие на тази година. Причина за високия ръст са, както по-високите компенсации на наетите, така и добавките от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери.
„Потреблението на домакинствата се увеличи с 9.4%, като беше подкрепено от значителното подобрение в доверието на потребителите и нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата. Последното се дължеше на по-високите компенсации на наетите и разходи за пенсии.“, пише в обзора на финансовото ведомство.
Както е известно, в резултат на стагнацията предизвикана от COVID-19 пандемията, правителството реши да подпомага пенсионерите у нас с добавки към пенсиите. Този процес стартира през август миналата година, като добавката възлиза на 50 лева за всички пенсионери, без значение от размера на пенсиите им. През юли имаше осъвременяване на пенсиите по "швейцарското првило" с 5%. От октомври до края на годината пък е предвидено добавката да скочи до 120 лева, което ще увеличи разполагаемия доход на малко над 2 млн. пенсионери у нас. За тази мярка са предвидени близо 250 млн. лева, които бяха осигурени след актуализация на Закона за бюджета за държавно и обществено осигуряване. Не на последно място, през декември се очаква повишение на пенсиите с 12.5%. Всичко това вероятно ще добави допълнителен тласък в посока засилване на вътрешното търсене, респективно на потреблението.
Българинът станал двойно по-богат за десетилетие
В резултат на по-високото потребление, брутният вътрешен продукт на България записа сравнително висок растеж.
„През второто тримесечие на 2021 г. БВП нарасна с 6.4% на годишна база с положителен принос от вътрешното търсене.“, посочват от финансовото министерство.
През второто тримесечие на 2021 г. броят на заетите у нас достига 3.513 млн. души. Това е приблизително същото равнище спрямо второто тримесечие на миналата 2020 година.
Сравнението с данните една година по-рано показват, че по типове заетост се наблюдават изменения на годишна база. Броят на наетите лица нарасна с 56.3 хил. души (2.2% на годишна база), докато самонаетите се понижиха с 54.4 хил. души (-5.6%). Основна причина за динамиката на самонаетите лица в икономиката бе тяхното намаление в аграрния сектор (-64.4 хил. души или -12.0%), което обуславя и намалението на заетостта в сектора (-63.9 хил. души или -9.9%)
Някои сектори демонстрират възстановяване от първоначалния шок в резултат на пандемията.
Наблюдава се увеличение на заетостта в следните сектори: създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (9.9%), търговия, транспорт, хотели и ресторантьорство (2.9%), строителство (2.4%), както и държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (3.1%).
