Хиляди длъжници затъват все повече, тъй като дълговете им скачат драстично заради такси и възнаграждения за адвокати. Стига се до абсурдни ситуации миниатюрен дълг да се увеличи в пъти заради хитра система на монополистите да товарят задлъжнелите.
По тази схема абонат на "Топлофикация", неплатил 8.70 лв., се оказал длъжник на 1000.70 лв. и е очевидно, че законът не забранява това. Дори и онези, които се издължават в доброволния срок, също ще бъдат ощетени - съдът отмени тарифа, която им опрощаваше таксата към съдебния изпълнител. Почти невъзможно ще стане и изпълнението срещу застраховател от негов клиент с промените в Кодекса за застраховането, които са на финалната права в парламента, пише в. "Сега".
Националният омбудсман Мая Манолова обяви, че е залята от жалби срещу топлофикациите. Още преди началото на отоплителния сезон те били над 300 и се очаква да се увеличат. Много често, без да уведомят абонатите си какво дължат, топлофикациите пристъпват към принудително изпълнение, при което начисляват всевъзможни такси - адвокатски хонорари, възнаграждения за юрисконсулти и лихви, които в пъти увеличават задължението. "Редно е да информират клиента, че ще му заведат съдебно дело, ако не плати, и да го информират какво дължи. Но те не го правят. Пристъпват, защото е по-лесно, направо към съдебна процедура по бързия ред", разказа Манолова. Така на абонат с дълг от 8.70 лв. са начислили: 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт, 25 лв. съдебна такса, 60 ст. лихва, още 300 лв. хонорар за друг юрисконсулт - за това, че се е обърнал към съдебен изпълнител, и 100 лв. такса на изпълнителя. Манолова не уточни за какво е начислен остатъкът до 1000.70 лв.
Съдебни изпълнители от доста време обясняват, че дългът не нараства заради тях, а заради двойните хонорари на адвокати и юрисконсулти. "Минимум с 805 лв. скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и един лев такса. В масовия случай таксата за дълг от 100 лв. е под 100 лева, а за дълг от 1000 лв. - под 200 лв.", са обяснявали неведнъж от Камарата на частните съдебни изпълнители.
"Топлофикация" има собствени юристи, но наема външни, на които плаща хонорари. Това е хитър начин да събират допълнително средно по 700 лв. отгоре от абонатите, описа схемата Манолова. Тя се натъкнала на случай, при който "Топлофикация" внесла искова молба срещу длъжник за 2 стотинки, които с хонорарите и таксите го натоварили с над 600 лв. Наскоро "Стършел" разказа подобен случай с актьора Славчо Пеев, който дни след като получил изравнителна сметка от около 400 лв., разбрал, че "Топлофикация" си е извадила изпълнителен лист за над 4000 лв., а върху банковите му сметки има запор.
Според Манолова спешно трябва да се гласуват поправки в принудителното изпълнение, които да парират злоупотребите на монополистите. Тя смята, че е необходимо да се гарантира призоваването по изпълнителни дела и хората да знаят, че срещу тях има съдебни действия. Освен това трябвало да има закон за личния фалит, както и изменения в публичната продан на имоти, така че банките да не могат да търсят дължимо извън това, което получат при продажбата.
На фона на тези абсурди Върховният административен съд обяви за нищожна отмяната на таксата за съдебно изпълнение при доброволно издължаване в законовия 14-дневен срок. Петчленен състав обяви, че приемайки промяна в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 23 юли 2014 г., правителството на Пламен Орешарски е превишило правомощията си.
Изменението влезе в сила на 1 август 2014 г., но се прилагаше едва няколко седмици, защото беше оспорено от Камарата на частните съдебни изпълнители и съдът спря действието му. Аргументът на съда за отмяната е, че тя може да бъде направена само със закон, който да е придружен от финансова обосновка и да е съгласуван с камарата. Председателят й Георги Дичев заяви пред "Правен свят", че било заблуда, че такава промяна би била от полза за длъжниците. "Гражданите изключително рядко - в под 1% от делата, погасяват задължението си в срока за доброволно изпълнение. Промяната е в интерес само и единствено на големи компании, каквито са застрахователните, както и на монополистите", твърди той. "Дори за краткото време, докато се прилагаше, видяхме ефекта от този текст. В единия случай съдебният изпълнител не прави нищо, докато не изтече въпросният срок (тъй като няма никакъв интерес и не би могъл да си покрие разходите), и през това време длъжникът може да се разпореди с имуществото си и кредиторите да не получат нищо. А в другия случай върху длъжника се стоварва цялата възможна принуда, като му се блокират всички активи, за да не може да си плати задължението в 14-дневния срок", обясни Дичев.