Близо 167,9 млн. лева са получили български фирми, занимаващи се със земеделие и животновъдство, и общини по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2018 и 2019 година. Това показва анализ, изготвен по поръчка на Бюджетната комисия на Европейския парламент. Анализът показва статистически данни за 50-те най-големи получатели на евросредства по различни пера във всички държави-членки, съответно и в България.
Безапелационно водещ в тази класация за България е един от най-големите производители на зърнени култури в България - Светлозар Дичевски. За последно той попадна във фокуса на общественото внимание заради журналистическо разследване на Валя Ахчиева за масово отравяне на пчели в Плевенско, заради което тръгна проверка на прокуратурата. Ахчиева стигна именно до Дичевски в тази история като човек, на който да зададе въпроси по случая.
Дичевски контролира общо 5 фирми, чрез които е усвоил 26,4 млн. лева за двете години, което означава, че почти 16% от европейските средства за селскостопанска политика у нас са окупирани от 5-те компании, свързани с бизнесмена. При това в надпреварата за тях участват и т.нар. селски общини.
Едноличен собственик на една от фирмите на Дичевски – "Троя-Авто", с които печели субсидии от ЕС от години, е семейната му "Октопод Инвест Холдинг" ЕАД. Останалите, с които усвоява евросредства, са "Сортови семена – Вардим" АД, ЕТ "Агро – Светлозар Дичевски", ET "Деси - Светла Симеонова" и "Ресен" ЕООД.
Същевременно "Златия Агро" на Кирил Иванов е в топ 50 с усвоени почти 7 млн. лв. Сред първите са "РУЖ 9" ООД – с 2,5 млн. лв., "БГ АГРО ЗЕМЕДЕЛСКА КОМПАНИЯ" ЕООД – с 2 134 505 лв., "Краси" ЕООД на Красимир Милков – с близо 1,9 млн. лева. Общо усвоените от агробизнеса в България средства за 2018-та възлизат на 24 млн. лева.
Привлечени през 2019-та година са общо 93,8 млн. лева. Прави впечатление, че сред 50-те бенефициенти обаче са и 33 общини, като нито една не фигурира в списъка от предходната година.
И още
Приходите на държавата от кохезионните фондове за периода 2014 - 2020 година за транспортна инфраструктура и околна среда са почти 825 млн. лева. С най-много усвоени средства – близо 150 милиона, е Агенция "Пътна инфраструктура". "Метрополитен" т.е. Столичното метро е привлякла 96,6 млн. лева. Министерството на образованието и науката е сред първите три в списъка институции, усвоило близо 96 млн. лв. Социалното ведомство има привлечени 50,4 млн. лева. Община Бургас е в списъка с 33,7 млн. лева, Столична община – с 21,8 млн. лева, регионалното министерство – с 20,8 млн. лв., а община Русе и Варна – с по около 19 млн. лева.
Докладът на ЕП представя резултатите от оценка на почти 300 системи за публично оповестяване на бенефициентите на общата селскостопанска политика (ОСП) и политика на сближаване. Той дава предварителни резултати за анализ на около 10 милиона бенефициенти в Европа през 2018 г. и 2019 г. и над 500 000 проекта, получаващи средства за сближаване между 2014 и 2020 година. Анализът оценява бариерите пред по-голямата прозрачност на данните и възможностите за подобряването ѝ.
Според анализа, системите за докладване на Общата селскостопанска политика (ОСП) изглеждат в съответствие с актовете за прилагане в относимите европейски регламенти, в това число Регламент № 1306/2013, за оповестяване на име, община, размер и мерки и информация за правата по GDPR.
За Хърватия и Кипър е констатирано, че публикуват информацията само във формат Excel, която дава възможност за търсене, но може да се спори дали това е "инструмент за търсене, позволяващ на потребителите да търсят бенефициенти по име или община".
Унгария пък има система за докладване на бенефициенти за последните три, вместо две години. Шест държави (Австрия, Финландия, Германия, Ирландия, Испания, вкл. и Великобритания) нямат нито един уебсайт, обобщаващ всички оперативни програми.
В осем държави-членки на ЕС има няколко платформи за докладване (Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Словакия и Швеция), за които липсва списък за изтегляне и възможност да бъдат идентифицирани бенефициентите. За всички тези системи за докладване - с изключение на Германия, става въпрос за регионални или финансови системи за отчитане, за които има алтернативни национални системи за докладване с цялата информация на разположение. В Германия това се отнася до националната система за докладване, за която регионални и фондови системи за отчитане са на разположение като алтернативни източници.
Има няколко системи за докладване в страни като Финландия, Франция и Гърция, които не предлагат информацията си в електронна таблица, позволяващо сортиране (например публикуване в PDF), както се изисква съгласно член 115, параграф 2 от Регламента за общи разпоредби.
Националните системи за докладване, обхващащи изпълнението на оперативните програми, са до голяма степен в съответствие с разпоредбите на Регламента за общи разпоредби относно разкриването на информация.
Седем държави не разкриват изрично държавата на дейност на бенефициентите (България, Естония, Франция, Латвия, Малта, Полша и Словакия). Въпреки това в повечето страни (с изключение на Словакия) тази информация може да се получи въз основа на по-подробна информация за местоположението (напр. регион, община, пощенски код код), сочи още докладът.
Словакия е единствената държава-членка, която не съобщава информация за местоположението на своя национален портал.
И накрая, датата на последната актуализация не се отчита в националните системи за докладване на седем страни (Дания, Естония, Гърция, Литва, Малта, Холандия и Румъния).
