Цената на златото за пореден път се противопостави на всички очаквания и достигна над 2600 долара за тройунция, като продължава да се покачва. Изглежда, че почти всеки месец през 2024г. е нов рекорд за жълтия метал.
Източник на изображение: unsplash.com
От началото на годината златото поскъпна от 2066 долара за тройунция чак до сегашните 2670 долара (към момента на писане на тази статия) - ръст от около 28% от началото на годината.
Този метеоритен ръст само за 9 месеца е поразителен, като се има предвид, че повечето инвеститори и дори големите фондове очакваха положителен ръст, но не очакваха толкова силно представяне. Например американският банков конгломерат JP Morgan по-рано тази година прогнозира, че цената на златото ще достигне 2300 щ.д. през 2025 г. Тази прогноза беше засенчена преди няколко месеца.
Златно кюлче на стойност над един милион долара
Типичното златно кюлче, както си го представят повечето хора и както е представен по телевизията, тежи 400 тройунции (около 12,4 кг). От август насам кюлче с такъв размер се продава за над един милион долара. Важно е да се има предвид, че повечето инвеститори на дребно и обикновени инвеститори няма да купуват кюлчета от този вид. Обикновено тези кюлчета се използват за междубанкови трансакции или се купуват от големи инвеститори, или се намират в трезорите на различни национални съкровищници, служещи за златен резерв на дадена държава.
Като се има предвид, че златото си е злато без значение от теглото, ръстът на цената е един и същ, независимо дали притежавате златно кюлче 1 кг или 1 грам. Повечето обикновени инвеститори на дребно купуват кюлчета с тегло от един грам до един килограм. Именно това прави златото лесна и достъпна инвестиция за хора с всякакви доходи, а не само за свръхбогатите.
Но сега, след като знаем, че цената на златото се е повишила, истинският въпрос е какво подхранва този ръст?
Защо цената на златото скочи до небето?
Факторите, които влияят върху цената на златото, са многобройни - от търсенето и предлагането до инфлацията, геополитическото напрежение, лихвените проценти, покупките от централните банки и др. Когато икономиката е нестабилна, и инвеститорите, и централните банки се обръщат към златото като към сигурен актив, който ги предпазва от тези пазарни колебания. Това е така, защото златото е независимо от други класове активи като акциите например.
Напоследък цената на златото рязко се повиши поради инфлационните очаквания и поради очакваното намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. Инвеститорите очакват намаляване на лихвените проценти, което ще намали доходността на американските облигации, които обикновено се считат за една от най-сигурните инвестиции. С понижаването на доходността на американските облигации златото става по-привлекателна инвестиция като сигурно убежище. Освен доходността, по-ниските лихвени проценти пораждат и опасения за евентуално повишаване на инфлацията, което също подтиква инвеститорите да купуват злато сега, преди да се стигне до значително повишаване на инфлацията.
Освен това геополитическото напрежение също играе голяма роля за цената на златото. Когато през 2022 г. Русия нахлу в Украйна, златото достигна тогавашната си най-висока цена от 2074 долара за тройунция. Видяхме и значително покачване на цената на златото в отговор на войната в Израел.
Централните банки по света също играят важна роля за търсенето на злато. Търсенето от тези институции е най-високото, което е било през последните 70 години. Китай например е закупил около 200 тона злато през последните 2 години. Турция е закупила над 14 тона злато само през първата половина на тази година - списъкът продължава с държави като Индия, Полша, Узбекистан, Чехия, Сърбия.
Това е така, защото централните банки, подобно на частните инвеститори, разглеждат златото като сигурен актив. Проучване, проведено миналата година от американския фонд Invesco, стига до извода, че 96% от централните банки смятат златото за сигурна инвестиция и че 2/3 от всички централни банки възнамеряват да придобият повече злато през следващите години. Централната банка на Сърбия определи златото „като дългосрочен щит срещу инфлацията“.
