Българската култура е понятие, което е сменило множество лица през годините. За едни тя е начин на живот, за други е наследство, което все по-трудно намира място под слънцето. Особено в странните времена, в които живеем.
За националната статистика на България обаче, културата има доста по-ясни и лесни за проследяване контури. Данните за културата у нас на Националния статистически институт, обхващат най-общо казано две основни направления – културни институции и аудио-визуална дейност.
Културни институции
В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
Музеи
Към 31.12.2021 г. в страната функционират 184 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 96 от тях са общи, а 88 - специализирани (вкл. художествени галерии).
През 2021 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7.624 млн. фондови единици и в сравнение с 2020 г. техният брой се увеличава със 74 000 (1.0%). Цифровизирани са 452 000 фондови единици, което е с 44 300 повече спрямо предходната година.
Посещенията в музеите през 2021 г. са 2.915 млн. броя и съпоставени с 2020 г. се увеличават с 30.4%. В дните със свободен вход са осъществени 13.1% от посещенията (383 000). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - със 127 000 броя, или с 54.8% спрямо предходната година.
Сценични изкуства
През 2021 г. в действащите 71 театъра в страната са организирани 9 970 представления, посетени от 885 000 зрители, като спрямо 2020 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 42.0 и 15.2%.
Средният брой посетители на едно представление е 89 и намалява с 20 спрямо предходната година. Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2021 г. е следното:
- 35 драматични театъра с 4 582 представления;
- 20 куклени театъра с 3 328 представления;
- 7 драматично-куклени театъра с 1 143 представления;
- 7 оперни и балетни театъра със 729 представления;
- 2 оперетни театъра със 188 представления.
През 2021 г. в страната са развивали дейност 54 музикални колектива - 5 филхармонии, 24 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 25 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 18.1% спрямо 2020 година. Дружества, сдружения и музикални компании са организирали следните прояви през 2021 година:
- естрадни (поп, рок, фолк и др.) - 220 концерта, посетени от 43 900 лица;
- фолклорни - 178 концерта, посетени от 87 900 лица;
- камерни и симфонични - 112 концерта, посетени от 18 200 лица.
Библиотеки
През 2021 г. броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47).
Общият им фонд се състои от 35.48 млн. библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 54.1% (19.179 млн.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.5% (10.473 млн.), и продължаващите издания - 16.4% (5.829 млн.).
Регистрираните читатели са 221 000, което е със 7.6% повече в сравнение с предходната година, а посещенията намаляват със 7.9% и достигат 3.068 млн. броя. Заетият библиотечен фонд е 4.807 млн. библиотечни единици.
В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2021 г. има регистрирани 8.38 млн. библиотечни документа, или с 59 000 повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11.956 млн. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 208 000 в сравнение с 2020 година.
Аудио-визуална дейност
Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио и телевизионната програмна дейност.
Филмово производство
През 2021 г. са произведени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма (произведени с национално финансиране, и копродукции с участието на български продуценти), в това число 36 за киномрежата, 31 за телевизията и 7 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални).
Произведените късометражни и среднометражни филми са 54 (включващи 9 сериала с общо 256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни.
Кина
В края на 2021 г. кината в страната са 76, а киноекраните - 221, като броят им се увеличава с по 6 и за двете категории спрямо 2020 година. Мултиплексите са 10 (стационарно кино с 8 и повече екрана) и в тях са осъществени 57.3% от всички прожекции и 60.2% от посещенията.
През 2021 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 29.2%, а посещенията - с 82.4%. Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 22 с 86 000 прожекции, посетени от 1.166 млн. зрители. В столицата са функционирали 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани 1 969 филма.
Радиопрограмна дейност
През 2021 г. в страната са функционирали 74 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635 000. часа радиопредавания, което е със 135 часа по-малко в сравнение с 2020 година.
Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 62.1%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 9.9%.
Телевизионна програмна дейност
През 2021 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 8 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 860 000 часа, или с 10.3% повече в сравнение с 2020 година.
Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:
- художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 210 300 часа;
- музикални предавания – 131 700 часа;
- спортни предавания – 102 700 часа;
- новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 87 500 часа;
- реклами – 45 200 часа;
- образователни предавания – 8 900 часа.
