Преди дни стана ясно, че българските данъци са шестите най-ниски в ЕС. Дали обаче това е причина за радост? Родната ни данъчна система е едно от редовните бойни полета за политици, икономисти, синдикати, браншови организации. И привържениците, и противниците й са остри в мненията си. Последният доклад Paying Taxes на световната компания за счетоводни услуги Price Waterhouse Cooper обаче ни показа къде точно стоим в световен мащаб.
Ние и съседите
България е на 89 място по ниски данъци от общо 189 държави. Данъчната ставка у нас е 27% и в страните от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) сме шести. Там средната стойност е 41 на сто. Необходимото време за плащане на налозите у нас е 454 часа и е най-дългото в ЕС. Средното в съюза е 176 часа. Броят на плащанията в България пък е 13, докато в ЕС са с едно по-малко.
Обикновено най-удачно за една държава е да се сравни със съседите си. На Балканите най-ниски са данъците в Македония, тя даже е на седмо място за целия свят. Ставката там е 7,4%. Най-високата стойност пък е в Гърция – 49,9 на сто. Дори тя обаче изпреварва България в общата класация (на 59-о място е) заради по-доброто си представяне по другите два показателя. Броят плащания пък е най-голям в Сърбия – цели 67. Западната ни съседка заема 165-ата позиция. Румъния е 52-а, а Турция – 56-а.
Светът
Price Waterhouse Cooper изготвя докладите си от 2005 г. насам. Ежегодно анализаторите забелязват прогресивен спад и при трите основни показателя – данъчна ставка, часове за плащане и брой плащания. Според последните данни в световен мащаб ставката се е смъкнала с 1,3%, часовете – с 4, а броят плащания - с 1.
Две страни делят първата позиция в класацията по най-ниски данъци – Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ). В първата ставката е 11,3 на сто, а във втората – 14,8 на сто. И в двете броят плащания са едва 4. Челната петица се запълва от Саудитска Арабия, Хонконг и Сингапур.
На последното място пък е Боливия. Там говорим за стойност от цели 83,7%, а часовете, които отнема плащането са – внимание – 1025. Южна Америка като цяло е най-назад по отношение на данъчните реформи, въпреки че всички страни на континента имат крещяща нужда от такива. Най-много усилия за подобряване на системите си полагат държавите от Централна Азия и Източна Европа, твърди докладът.
Той обръща и по-голямо внимание на няколко страни. Румъния (52-о място), Китай (120-о място), Мексико (105-о място) и Русия (49-о място) са посочени като положителен пример за държави, които се опитват да облекчат и реформират данъчните си системи. За Румъния например се казва, че фискалните реформи са помогнали за привличане на инвестиции и постигане на растеж. За Китай – че се е подобрила комуникацията между данъчните служби и данъкоплатците. За Русия – че системата е била опростена и улеснена. А за Мексико – че прогресът е много видим.
Като лоши примери пък са изведени САЩ (47-о място), Франция (95-о място), Бразилия (177-о място) и Танзания (148-о място), но не защото не се стремят изобщо да подобрят данъчните си системи, а по-скоро защото реформите са много мудни и неефективни.
Плюсове и минуси на българската данъчна система
Подобна класация може и да ни дава представа как се движим спрямо другите, но не можем да разчитаме само на нея за цялостни изводи за данъчната ни система. Както вече споменахме, тя има своите защитници и критици. Първите са против смяната ѝ и изтъкват стабилността на ставките като нещо положително. Според тях слабата стопанска активност и липсата на чужди инвестиции не предразполагат към промени. Възможно е по-високото облагане на капитала или труда да има обратен ефект върху бюджета. Промяна в ДДС също не е подходяща сега – за такава трябва да има висок икономически растеж и реформи, които политиците не дават знак, че са готови да направят.
Според критиците обаче въвеждането на плоския данък не доведе до очаквания най-важен резултат: скок на постъпленията в бюджета. Ниската пропорционална ставка увеличи общата данъчна и осигурителна тежест за по-бедните и облекчи по-богатите. И въпреки че от години прилагаме 10% налог върху корпоративните печалби, инвестициите пресъхнаха, вместо да потекат.
Обективното мнение за успеха на данъчната система минава през отговора на няколко въпроса. Осигурява ли тя стабилни и растящи попълнения в бюджета? На добро равнище ли се поддържат разходите за публични услуги? Има ли сигурни признаци, че сме преодолели кризата? Вписваме ли се в добрите стойности на индикаторите за фискална стабилност на ЕС? За съжаление обаче на нито един от тях не може да се даде категорично положителен отговор.
Добре би било управляващите да имат предвид данните от подобни доклади и различните размисли, на които навеждат. В момента обаче те са се съсредоточили върху други неща и радикална данъчна реформа не присъства в близките им планове. Остава да се надяваме, че данъчното бездействие няма да засили критично вече съществуващите проблеми в страната.
