България се изкачва до 23-то място по икономическа свобода от общо 165 държави и територии, става ясно от изследването “Икономическа свобода по света 2022”, публикувано съвместно от Института за пазарна икономика и канадския институт „Фрейзър“.
За поредна година Хонконг и Сингапур са начело на класацията, а след тях следват Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, САЩ, Естония, Мавриций и Ирландия, сочат данните от 2020 г., върху които се базира тазгодишното изследване. Последни са Венецуела, Судан и Зимбабве.
Къде е България и защо е толкова напред?
Изследването класира България на 23-то място – сред най-свободните държави, но оценката за икономическата свобода в страната всъщност намалява. Резултатът на България е 7,69 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. спрямо миналогодишното издание.
Източник: ИПИ
Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на практика е влoшаването на свободата в редица държави. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 г. е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развитие и повишаване на икономическата свобода по света, а спадът е над три пъти по-голям от отчетения непосредствен след финансовата криза от 2008-2009 година. Така пандемията Ковид-19 се превръща в най-голямата катастрофа за икономическата свобода в световен мащаб.
Именно това обаче позволява на България да изпревари множество държави. Докато през 2020 г. повечето от останалите страни-членки увеличават значително трансферите и субсидиите, поемат нови дългове и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в сравнително ограничен мащаб – компенсациите са сравнително малко, мерките са относително хлабави.
Едно сравнение по най-засегнатите от кризата компоненти на индекса показва голямото намаление на резултатите в европейските държави. Австрия губи половин точка заради повишаването на преразпределението и субсидиите в страната. Испания губи четвърт точка за стабилни пари заради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи почти цяла точка заради увеличаването на държавния си дълг.
Източник: ИПИ
Къде България наистина се представя добре?
Извън подобряването на класирането заради влошаването при други държави, България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) – дългосрочни политики за растеж и просперитет, които Институтът за пазарна икономика защитава от самото си създаване.
Кои са проблемите?
В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“ – липсва подобрение. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната ни, що се касае безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 точки). Така, докато в останалите страни- членки оценките са около 8 т., резултатът на България е близък до този на държави като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.
Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерители на свободата.
Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България в индекса (и не само в този), са формалното изпълнение на законодателство и големите регионални различия. В редица компоненти индексът отчита разпоредбите в нормативните актове, а не реално дали и как се прилагат (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е особено пагубно когато корупцията е широкоразпространена, прилагат се незаконни режими, има доминация на един работодател, институциите не работят, а съдилищата не действат като коректив на другите власти, за да гарантират справедливост.
Защо свободата е важна?
И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼ от държавите (42 страни) и най-несвободните ¼ (40 страни):
- БВП на глава от населението е 7 пъти по-висок;
- Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
- Продължителността на живота е с 15 години по-висока;
- Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;
- Нивото на бедност от много по-ниско;
- Делът на записаните в училище деца е много по-висок;
- Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
Източник: ИПИ
