През изминалата 2015 година имаше развитие по сагата "КТБ", която се оформи като черно петно на прокламирания като стабилен банков сектор у нас. Фалитът на Корпоративна търговска банка, четвърта по големина в България, разкри незаконни практики, спорни зависимости и липса на контрол от отговорните институции. В първата част на материала за КТБ разгледахме липсата на поета отговорност на част от участниците в казуса "КТБ", както и медийните спекулации на мажоритарния собственик Цветан Василев.
Искове заради КТБ
През тази година се появи информацията, че един от основните акционери в КТБ - Оманският държавен фонд, който имаше капитал от малко над 30% в банката чрез "Бългериан акуизишън къмпън", е завел дело срещу България за 700 млн. евро. През октомври обаче международният център за уреждане на инвестиционни спорове съобщи, че Оманският фонд е завел иск срещу България в арбитражен съд за фалита на КТБ, но иска само 150 млн. евро. В тази връзка финансовият министър Владислав Горанов обяви претенциите на Оман за неоснователни. От своя страна руският газов оператор "Булгартрансгаз" подаде шест иска срещу КТБ и БНБ в опит да си възстанови 30 млн. евро. Същевременно The Wall Street Journal писа, че има и заведен иск на стойност 172 млн. долара заради загуби от фалита на КТБ, заведен от няколко международни инвеститори срещу ръководството на банката. Искът е заради това, че банката не е изкупила обратно притежаваните от тях корпоративни облигации на КТБ.
Обвинени заради КТБ
Подуправителят на БНБ с направление "Банков надзор" Цветан Гунев беше обвинен от прокуратурата в престъпление по служба. След това държавното обвинение привлече като обвиняем Румен Симеонов, също бивш подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", по същото обвинение. Славияна Данаилова-Велева, ръководител на екип в Дирекция "Надзорно наблюдение на кредитните институции" в "Банков надзор" на БНБ е обвинена, че е нарушила служебните си задължения във връзка с дистанционния надзор върху дейността на КТБ. Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев (бивши изпълнителни директори на КТБ), както и Георги Зяпков (ръководител управление "Кредитиране"), са обвинени за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Орлин Русев, заедно с главния счетоводител Мария Димова и нейния заместник Борислава Тренева, както и главният касиер Маргарита Петрова, отговарят за присвояване. Цветан Василев е обвинен задочно в присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Бяха обвинени и Снежанка Велева-Стефанова, ръководител на специализирана служба за вътрешен одит на КТБ, и Маргарита Голева и Красимир Хаджигенов – външни одитори от одитиралата банката компания KPMG.
През май Софийската градска прокуратура започва разследване срещу квесторите на КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов в обвинение, че умишлено не са положили достатъчни грижи за запазване на повереното им имущество на КТБ, от което са последвали значителни щети за банката. Това стана дни, след като премиерът Бойко Борисов ги обвини, че са преправяли договори с преференциални лихви и са освобождавали обезпечения в банката, за да могат влоговете да се вземат по 100 хиляди евро като редовни. Самите квестори преди да бъдат обвинени от прокуратурата поискаха експертна проверка, за да се докаже законността на действията им, и заявиха, че стриктно са следвали указанията на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете. Часове след решението на прокуратурата от централната банка пък решиха да свалят отговорността от себе си и съобщиха, че квесторите никога не са искали от БНБ, съответно БНБ никога не е издавала предписания за извършване на предоговаряне под каквато и да било форма на влогове на КТБ с нейни клиенти. От БНБ заявиха, че квесторите упражняват самостоятелно своите правомощия в рамките на действащото законодателство. В казус се превърна въпросът давала ли е БНБ указания на квесторите или не.
Преференциални клиенти
През 2015 г. бяха разкрити и имената на физически и юридически лица, които са се радвали на преференциална лихва по влогове в КТБ, като първи сам бившият премиер Иван Костов призна, че е имал депозит с преференциална лихва. През май главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че прокуратурата ще разследва действията на БНБ, свързани с промяна на договорите за преференциална лихва в КТБ. Проверката на прокуратурата показала, че имало физически и юридически лица с преференциални влогове, договорите по които били прекратявани след поставянето на банката под особен надзор и след това били превръщани в непривилегировани, за да могат да бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влогове.
Председателят на временната комисия по случая КТБ Десислава Атанасова обяви, че е установено разминаване между указанията, които са давали на квесторите от БНБ и от ФГВБ в лицето на Нели Кордовска. Тя беше подуправител на "Банков надзор" в БНБ, като за нея се появи информацията, че е изтеглила 64 000 евро лични средства от КТБ часове преди банката да бъде поставена под специален надзор. От Фонда потвърдиха, че Кордовска в качеството й на зам.-председател на УС на ФГВБ, упълномощена да представлява Фонда от подалия през ноември 2014 г. оставка председател, е подписала указания до квесторите на КТБ след подадени от тях въпроси. При изслушване във временната комисия по казуса "КТБ" тя е обяснила дадените от нея указания за преоформяне на депозити с префернциална лихва в нормални с "техническа грешка".
Падане на банковата тайна за КТБ
В началото на май от ДПС настояха да отпадне банковата тайна за всички фирми, собственост на вложителите с договори за преференциална лихва в КТБ. На 18 май председателят на КФН Стоян Мавродиев обяви, че подкрепя разкриването на банковата тайна за направени цесии и промяна на преференциални договори в КТБ. На 19 май Десислава Атанасова заяви, че комисията за КТБ подкрепя идеята да отпадне банковата тайна за депозити с привилегировани лихвени условия. В началото на юни временната комисия внесе текстове за промяна на Закона за кредитните институции, които предвиждат отпадане на банковата тайна за банка, която е "в производство по несъстоятелност". На 25 юни Народното събрание прие без дебати окончателно на второ четене промените в Закона за кредитните институции. Така в 6-месечен срок след вписване в Търговския регистър на решението за изпадане в несъстоятелност на дадена банка синдикът на банката в несъстоятелност ще оповестява имената физически и юридически лица и размера на техните влогове. Беше решено това да става автоматично, а не по изрично искане на директора на Фонда за гарантиране на влоговете или на финансовия министър. Падна банковата тайна и за кредитни сделки, по които не са договорени обезпечения или са договорени обезпечения на стойност по-ниска от размера на усвоения кредит; не са учредени по надлежен начин договорените обезпечения или не са запазени правата на заложния кредитор върху тях.
През август пък в Търговския регистър излезе списък на кредиторите на КТБ. Това са тези лица, които са държали на депозит суми над гарантираните по закон 196 000 лева или такива, чиито влогове не са били изплатени от ФГВБ, тъй като са били с преференциални лихви. Сред тези, които търсят по-крупни суми от КТБ, личат имената на Александър Сталийски и Ахмед Доган, както и на фирмите „Аполо Инженеринг” ООД, Борика – Банксервиз” АД, „Вили Вист” ЕАД, Топлофикация София", БЕХ, „Булгаргаз“, АЕЦ „Козлодуй“, „Булгартрансгаз“ и др. Интересно е, че самият Цветан Василев и членове на семейството му присъстват в списъка.
Фирмите около КТБ и раздадените кредити
Една от фирмите, които изгоряха покрай КТБ, е и "Алфа Кепитъл” - най-големият акционер в "Петрол" с 28,85% от търговеца на горива. В края на февруари 2015 г. стана ясно, че "Алфа Кепитъл” е поискала да бъде обявена в несъстоятелност заради предсрочно изискуем заем от КТБ в размер на 105,04 млн. лв. Това е един от най-големите по размер кредити, отпуснати от фалиралата банка. Десет месеца по-късно синдиците на КТБ предявиха иск за рекордните 234 млн. лв., като заради банковата тайна не беше оповестено кое дружество трябва да плати. Според медийни публикации обаче става дума за "Петрол". Синдиците водеха битката за осребряване на активите на "Петрол" в полза на държавата чрез процедури по несъстоятелност на "Корект фарм" и "Алфа Кепитъл" (които общо държат 47% от акциите на "Петрол"), както и чрез запор на акции на дружества от групата.
Всъщност това стана възможно, след като синдиците на КТБ бяха овластени с правото да "издирват и уточняват имуществото на банката" и да предявяват искове за връщане на имущество с произход банката срещу трети лица, независимо колко прехвърляния са ставали. Това стана с бързите промени в Закона за банковата несъстоятелност през март. Временната анкетна комисия в парламента за "фактите и обстоятелствата" около КТБ беше създадена по-рано през същия месец.
Влизането на синдиците в КТБ беше трудоемно предвид и факта, че се искаше те да започнат да се разпореждат с имуществото на банката преди излизането на решението на Въховният административен съд за отнемането на лиценза от БНБ. Заради обжалването на акта на централната банка производството по несъстоятелност на КТБ беше спряно до приключване на административния спор. Поради тази причина се предприеха законовите промени, които да дадат възможност за назначаването на временен синдик в КТБ с разширени правомощия. С назначаването му трябваше да се прекратят правомощията на квесторите, за които бяха изразени съмнения, че са злоупотребили с положението си, като са позволили прихващания и сделки по имуществото на КТБ и спомогнали за обезценяване на активите на банката (обвинение и от Цветан Василев в интервю за "Гласове"). Квесторите Елена Костадинчева и Станислав Лютов отрекоха да са се разпореждали с имуществото на банката, както го направиха и за предоговарянето на договорите за депозити. Все пак фигурата на временния синдик стана факт с промените в Закона за банковата несъстоятелност през март. На 25 март Фондът за гарантиране на влоговете в банките внесе в Софийския градски съд молба за назначението на двама временни синдици в КТБ. Няколко часа по-късно СГС прие назначаването на Лазар Илиев и Росен Ангелчев. След встъпването им в длъжност работата на квесторите Лютов и Костандинов приключи. Синдиците и прокуратурата влязоха в Корпоративна търговска банка на 27 март.
Още праз април временните синдици в КТБ откриха необслужван кредит в размер на над 8 млн. евро. В края на същия месец настана голям медиен шум, след като синдиците влязоха в телевизията TV7 с търсене на несъбрани вземания към КТБ. Те се обосноваха с това, че TV7 като длъжник не е предприела каквито и да е ефективни мерки за връщане на задълженията и затова се е стигнало до принудително изземване на заложеното оборудване. След доста медиен шум и разправии се реши, че активи, жизненоважни за основната дейност на телевизията, няма да бъдат отнети.
През май 2015 г. синдиците обявиха, че лошите кредити на банката са за близо 5 млрд. лв., т.е. 99% от кредитния портфейл на КТБ е класифициран като "нередовен", при над 97% в края на 2014 г.
Временната парламентарна комисия беше готова с доклада си за КТБ и го внесе в парламента на 7 юли. В него се посочва, че сложна схема от кухи кредити, фирми-бушони и свързани лица е довела до фалита на КТБ и източването на 4 млрд. лв. от нея, а БНБ не си е свършила работата по надзора на КТБ. Според доклада Цветан Василев като ръководител на банката основно е финансирал себе си и се е разпореждал еднолично с банката. Огромна част от отпуснатите кредити са били раздавани срещу малко или никакво обезпечение на фирми, свързани помежду си, както и със самия Цветан Василев. Много от компаниите са били създадени броени месеци, преди да получат кредити за милиони, като често одобрението се давало буквално в деня на искането, пише още в доклада на временната комисия. Според доклада на парламентарната комисия другите виновници са Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Комисията за финансов надзор и БНБ.
Новото ръководство на БНБ
Въпреки многото призиви за неговата оставка вече бившият управител на централната банка Иван Искров си тръгна чак през лятото на тази година. Той отказваше да напусне поста, като твърдеше, че това се прави от гузност или страх, които той не изпитва. На 14 юли Народното събрание реши кандидатът на ГЕРБ Димитър Радев да е новият гуверньор на централната банка, като веднага след това беше гласувана оставката на Искров. В края на юли депутатите приеха предложенията на Радев за новите подуправители на БНБ. С него Димитър Костов стана ръководител на управление "Банков надзор", Калин Христов - ръководител на управление "Емисионно" и Нина Стоянова - ръководител на управление "Банково" на Българската народна банка.
Проверки
През лятото консултантската компания "АликсПартнърс Сървисис ЮКей" (AlixPartners Services UK LLP) беше наета, за да търси източените милиарди от КТБ. Договорът беше подписан през юни по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете. В началото на октомври AlixPartners беше готова с доклада си за КТБ.
В края на април се реши Сметната палата до три месеца да извърши одит на Банковия надзор към БНБ, но след това беше дадена два месеца отсрочка. Палатата беше готова с отчета си през ноември. От него стана ясно, че в периода 1 януари 2012 г. – 31 декември 2014 г. 4 от кредитните институции у нас не са били обект на пълна инспекция, 9 от банките не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в 6 са извършвани само тематични или специализирани проверки. Отчетите на 2 банки не са проверявани дори дистанционно от БНБ, се казва също в доклада на Сметната палата. Новият управител на централната банка Димитър Радев посочи относно последните 2 банки, че те са дъщерни дружества на европейски банки, като прилагат много по-съвременна система и няма нужда да влизат в автоматизираната система за проверка на отчетите. Все пак той призна, че очевидно е имало слабости в "Банковия надзор" по времето на одитирания период от 2012 до 2014 г.
Банков надзор
С фалита на КТБ през 2014 г. България загуби важно преимущество във впечатлението за добре развита и устойчива банкова система, се каза в доклада за икономическото развитие и политики на Института за икономически изследвания при БАН. Окончателните данни на НСИ показаха, че бюджетният дефицит в сектор "Държавно управление" за миналата година е 4,8 млрд. лв. Разликата между предварителните и окончателните данни за дефицита е близо 2,5 млрд. лв. и се дължи основно на включването на Фонда за гарантиране на влоговете към сектор „Държавно управление“. Все пак от Фонда бяха изплатени гарантираните депозити до 196 хил. лв. на вложителитев КТБ. По данни на ФГВБ от началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., до 20 октомври 2015 г. 110 015 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 3,67 млрд. лв.
На 5 октомври БНБ обяви, че започва реформа в банковия надзор, за да се справи с "неадекватния управленски модел за упражняване на надзорните функции, слабостите във вътрешната организация на управлението и липсата на институционална рамка за управление на кризи и преструктуриране на банки".
