Според обстоятелствата и перспективите за работа на топлоелектрическите централи, използващи въглища и в зависимост от напредъка по реализиране намерението за изграждане на АЕЦ "Белене", ще се анализира необходимостта от въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ. Тази перспектива е посочена за електроенергийната сигурност на страната в публикувания за обществено обсъждане проект на "Детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие "България 2030". Иначе, проектът с визия 2030 г., предвижда изграждането на 2 000 MW нова ядрена мощност, за която се посочва, че "заедно с експлоатацията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, ще допринесе за енергийната сигурност на страната и региона".
Припомняме, според председателя на енергийната комисия на парламента и депутат от ГЕРБ Валентин Николов, АЕЦ "Белене" може да започне работа най-рано през 2032 година. По думите му, "това може да се случи, когато в следващото Народно събрание има достатъчно мнозинство, което е проенергийно и проядрено ориентирано".
В стратегията за следващите 10 години се залага и на мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия.
Проектът предвижда още изграждане на нов въздушен междусистемен електропровод между Република България и Република Гърция; междусистемна електрическа линия между Република България и Румъния, включваща изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Добруджа” и п/ст „Бургас"; изграждането на нов двоен междусистемен електропровод 400 kV между Република България и Република Сърбия; хидро-помпено акумулиращ проект в България – Яденица. Ще бъдат реализирани съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X).
Позициониране на България като един от основните газоразпределителни центрове в Югоизточна и Централна Европа, изграждане на нови енергийни мощности и осигуряване на електроенергийна сигурност не само в страната, но и в региона, предначертава проектът на стратегията.
Плановете са без яснота за нужния финансов ресурс, но при уточнени източници на финансиране, като всички са извън държавата: Европейски фондове, частни инвестиции, международни финансови институции.
Основната цел е "повишаването на ресурсната и в частност енергийната производителност, при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии".
За да станем основен газоразпределителен център не само в Югоизточна, но и в Централна Европа, проектът предвижда изграждане на междусистемните газови връзки с Гърция, със Сърбия, терминала за втечнен газ до Александруполис, транспортен коридор през Словакия, Унгария, Румъния, България, както и газовия разпределителен център "Балкан". Освен разширяване на капацитета на газовото хранилище "Чирен" ще се търсят възможности за построяване на ново хранилище, както и разширяване на газопреносната мрежа и насърчаване на газификацията на домакинствата, дребния и среден бизнес.
Ще се осигурят необходимите количества природен газ за вътрешно потребление и за търговия в региона, пише в проекта, а за самата търговия с природен газ се посочва, че ще се развива на пазарен принцип при свободно договаряне.
Какво показва държавната стратегия за ефективността на икономиката ни четете ТУК.
