Бяхме обещали на 31 март да кажем какво е положението с пенсионната реформа. Готови сме с един хоризонт от поне 15 години. Надявам се до ваканцията реформата да е приета и от Народното събрание. Това заяви премиерът Бойко Борисов в Министерски съвет, предаде БГНЕС.
"Мисля, че до края на месец април ще стигнем до пълен консенсус по основните параметри. Следващият месец е месец на публични консултации", подчерта обаче вицепремиерът Ивайло Калфин, който беше двигател на дискусиите за пенсионната реформа и на разговорите със синдикати и работодатели.
"Има основа за широк консенсус, всички са съгласни, че моделът в момента не е устойчив и, ако той продължи през следващите години, ще постави в риск цялата пенсионна система в България", алармира Калфин. Той поясни, че по отделните параметри ще има още един месец за дискусия. "Някои от предложенията са оспорвани от синдикати и работодатели, но мисля, че ще се намери консенсус. В края на седмицата законът ще бъдат качен на сайта на Министерския съвет. В рамките на месец април ще се проведе НСТС и ще проведа среща с всички партии", информира социалният министър, предаде БГНЕС. Ивайло Калфин посочи още, че промените ще доведат до нарастване на приходите в осигурителната система и увеличаване на автономността на НОИ.
Същевременно Бойко Борисов похвали Калфин и заяви, че ГЕРБ няма претенции за изготвения от социалния министър модел на пенсионната реформа. "Нямаме претенциите, че това е най съвършения документ", посочи Борисов, цитиран от Агенция "Фокус". И даде отлична оценка на Калфин.
Основните параметри на реформата
Освен изборът дали да имаш осигуряване в частен пенсионен фонд или всичките ти осигуровки да отиват в НОИ, има още няколко ключови аспекта на реформата. Първият е предложението, подкрепяно от самия Калфин, вноската за пенсия да расте с 0,5% на година, а за безработица - с 0,2%. Отделно идва и пенсионната възраст да се увеличи - мярка, която не се приема добре от синдикатите. Мерките за пенсионната система предвиждат и увеличение с 4 месеца на осигурителен стаж, увеличаване на максималния осигурителен доход на 2 600 лева, както и криминализиране на умишлено неплащане на осигурителни вноски.
Сега Калфин посочи, че на първо място ще бъдат направени промени, водещи до нарастване на приходите в осигурителната система и увеличаване на сигурността на НОИ. По отношение на тези граждани, които се пенсионират по чл. 68, ал. 3 без достатъчен стаж, за които сега минимумът стаж е 15 години, предлагам той да расте с по 3 месеца за календарна година до достигане на 18 години стаж през 2027 година, заяви Калфин. "Ще предложа даване на възможност за предсрочно пенсиониране до 12 месеца, когато стажът не достига", добави вицепремиерът.
Относно възрастта за пенсиониране социалният министър иска тя да стане 67 години и за мъжете, и за жените до 2029 година. Калфин ще внесе предложение отново за максимално плавно нарастване на възрастта за пенсия, като се запазва принципът за 65 години за мъже и жени. След това възрастта за пенсия ще се обвързва със средната продължителност на живот и демографските характеристики. От 2016-та година и през 2017 година възрастта за пенсиониране ще нараства първоначално с по 2 месеца, а от 2018 г. ще продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до достигане на 67-годишна възраст през 2029 г. Той обясни, че за първа и втора категория труд ще бъде внесено предложение за плавно повишаване първоначално с по два, а след това по три месеца за мъже до 2037 година, а за жени до 2043 година. "Толкова плавно повишение ни изпраща с 27 години напред. Тук можем да търсим и допълнителни разговори със синдикатите", посочи Калфин и добави: "По отношение на адекватността на пенсиите има няколко промени, които се споделят от всички – индивидуалният коефициент да се определя средноаритметично на месечните доходи", подчерта министърът. По думите му ще се предложи до 2019 година формулярите УП2, които хората взимат от фирмите, да бъдат по избор, а не задължителни.
Калфин възнамерява да предложи и таванът на пенсиите да се увеличава съвместно с максималния осигурителен доход, така че да се даде възможност хората с по-високи доходи да получават възнагражденията си. "Ще предложа от следващата година всяка година коефициентът, с които се измерва годишната тежест да започне плавно да се увеличава не по-малко от швейцарското правило. Увеличаването на коефициента означава перспектива за растежа на пенсиите", каза още Калфин.
