БНБ коригира икономическата си прогноза за България към по-оптимистична. Очакваният спад заради коронавируса вече не е 8.5, а 5,5 %. Възстановяването, обаче ще бъде по-дълго и по-плавно. Това обяви подуправителят на БНБ Калин Христов в специално интервю за предаването "Бизнес.БГ по БНТ.
"На практика всички страни промениха и ревизираха прогнозите си и намалиха спада на икономиките си за сметка на възстановяването, при нас се очаква да се върнем към ниво на БВП отпреди пандемията едва през средата на 2022 година", заяви Калин Христов.
Много бързия спад на икономиката по време на пандемията неизбежно доведе до влияние на качеството на портфейлите на банките, тъй като кризата накара много бизнеси да спрат да работят, каза още той.
По повод приемането на България в Банковия съюз Христов уточни, че идеята на Банковия съюз е не да премахва банковите фалити, а да намали вероятността това да се случва. Особеността, която има за България и Хърватия е, че влизаме в Банковия съюз преди страната ни да е в Еврозоната.
На въпрос за избора на банки за прекия надзор на Европейската централна банка, Христов заяви, че хората не разбират регулацията на един надзор. "Директен надзор са трите най-големи банки, банки, които имат трансгранични групи и дейност. ПИБ имаше недостиг на капитал, вследствие на негативния стрес тест, т.е. по българските регулации тя нямаше недостиг на капитал. Няма никаква мистерия в избора на банки, той е направен точно по правилата", каза Христов.
