Българската народна банка понижи очакванията за ръст на родната икономика през тази и следващата година, става ясно от най-новoто издание на макроикономическата прогноза на БНБ, публикувана на сайта на институцията.
Брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 1.9% през настоящата 2022 година, прогнозират от БНБ. Това представлява понижение от 0.2 процентни пункта спрямо предходното издание на редовния бюлетин към края на месец март, което прогнозираше икономически растеж от 2.1% за настоящата година.
Очакванията за ръст на БВП за следващата 2023 година биват понижени драстично от Централната банка. Според новата прогноза българската икономика ще нарасне с 1.7% догодина. Това е свиване на очакванията с цели 2.2 процентни пункта спрямо изданието от първото тримесечие. За сравнение, предходната прогноза на БНБ бе за ръст на БВП от 3.9% през 2023 година. За 2024 година очакванията остават непроменени – икономически растеж от 3.7%.
БНБ повишава прогнозата си за инфлацията през тази година. Според очакванията на институцията годишната инфлация (според хармонизираният индекс на потребителските цени) ще достигне 14.7% в края на тази година. Това е повишение от 5.1 процентни пункта спрямо предходната прогноза. Годишната инфлация през следващата 2023 година ще достигне 3.8% в края на периода, което представлява понижение от 0.1 процентен пункт спрямо предходните очаквания на БНБ. В края на 2024 година се очаква годишна инфлация от 3.1%.
Годишната инфлация според ХИПЦ у нас възлиза на 13.4% през месец май, сочат данните на Националния статистически институт.
Понижената прогноза за България отразява външните обстоятелства и ефектите, които ще окажат влияние върху родния износ и икономическата активност.
„В допусканията за икономическата активност в основните ни търговски партньори и в прогнозата за България не са включени негативни ефекти по линия на производствената страна на икономиката в резултат на евентуален недостиг на енергийни ресурси, като природен газ, петрол и ядрено гориво. Въпреки това вероятността да не бъдат задоволени нуждите от енергийно потребление на страните от ЕС през зимните месеци се увеличава, което създава рискове пред перспективите за развитието на икономическата активност в региона.”, посочват от БНБ.
„Тези рискове се засилват и от вероятността бързото затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв да предизвика значително влошаване на икономическата обстановка в САЩ, което е комбинация с очакваното затягане на паричната политика на ЕЦБ и негативните ефекти от войната в Украйна може да доведе до допълнително забавяне или спад на икономическата активност в основните ни търговски партньори от еврозоната през втората половина на 2022 г. или през 2023 година. В прогнозата не се отчита потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност”, пише в прогнозата на БНБ.
Още: Какво е БВП и как се изчислява?
