Представителите на бизнеса у нас възхвалиха ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Възраждане“ за решението на Народното събрание от 6 декември, с което бизнесът ще получава компенсации за цени на тока над 200 лв./мегаватчас вместо досегашните 250 лв.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чийто председател е Кирил Домусчиев, отличиха депутатите Делян Добрев от ГЕРБ, Рамадан Аталай от ДПС и Драгомир Стойнев от БСП.
Припомняме, че Стойнев внесе предложението, а освен това бе приета редакция, с която няма да има допълнителни изисквания към консуматорите, които са присъединени към мрежа високо напрежение, за да получат компенсацията. Владислав Панев от ДБ каза, че прагът от 200 лв. е непосилен, а Асен Василев от ПП заяви, че няма да има приходи за такава компенсация.
Днес в БТА пресконференция дадоха ръководителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и КРИБ. "Виждането на КРИБ е, че тази поправка премахва една несправедливост към българския бизнес и към всички небитови потребители. Смятаме, че това решение вече дава предвидимост на българския бизнес да планира своите производства през 2023 г., дава ни така жадуваната конкурентоспособност. Компенсирането на бизнеса и на обществените потребители не натоварва бюджета, това са средства, които са платени от небитовите потребители. Така тази граница от 200 лева оставя една добра възвръщаемост на българската енергетика и не застрашава функционирането ѝ", смятат от КРИБ.
Васил Велев - председател на Управителния съвет на АИКБ - нарече решението на парламента "национално отговорно" и "в интерес на българската икономика и индустрия". "Ще очакваме решения за доставките и за цената на природния газ. Искаме подкрепа за всички ползватели на електрическа енергия, които не са само предприятия, а социални домове, болници, читалища и др.", допълни той.
Добри Митрев – председателят на УС на БСК - каза, че за първото полугодие на 2021 г. средната цена на пазара ден напред за тока е била 112 лв. "В предишните години беше и по-ниска. За едногодишния период от юли 2022 до юни 2023 – средната цена е 245 лева без компенсация – повече от два пъти по-голяма. Този скок на цената, която не беше във възможния размер, внесе несигурност в бизнеса и е главната причина да имаме 5% по-голяма инфлация от средната в ЕС. В това полугодие, което завършва, таванът на цената е 250 лв.", добави той.
"Решението на НС е таванът да е 200 за цялата следваща година. Тоест, имаме едно намаление на цената от 20%, всъщност е малко по-малко, защото има мрежови такси, които не се намаляват. Нека го сравним с две цени. Едната е на микса – 150 лева за мегаватчас за България. Битът се снабдява за 82 лева на мегаватчас – за толкова продава НЕК на разпределителните дружества. За бита цената е силно субсидирана, дори за тези, които могат да платят 150 лева. По-заможните, които потребяват повече, получават по-голяма субсидия. Цената от 200 лева е с една трета по-висока от тази на микса. Това не е подарък, това е връщане на част от заграбеното от предприятията – не на всичко", заяви още Митрев от БСК.
Средната цена на тока за малките и средните предприятия в ЕС е 201 лева. "Българската електроиндустрия е в по-неблагоприятна ситуация от ЕС. За бита цената е 296 лева за мегаватчас в ЕС – повече от 3 пъти, отколкото е тази за бита у нас. Виждате как е обърната пирамидата", заяви Митрев. "Навсякъде в света цената на бита е по-висока от цената за предприятията, освен в България. Вместо да се подпомагат само енергийно бедните, подпомагаме всички и това е за сметка на работниците в предприятията", смята той.
Според него свръхпечалбите от предриятията в енергетиката се облагат не с 10 на сто, а с 43%.
"Ние не искаме пари от бюджета, а тези средства, които се надвзимат от нас, да ни се върнат частично. Европейският регламент казва да се обложат неочакваните печалби и свръхприходите, като се определят тавани. В парламента таваните са много високи - за ВЕИ-та са 350 лева, за въглищни централи са над 570 лева, за АЕЦ "Козлодуй" са 180 лева", каза Митрев.
Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) - обърна внимание на очакванията за 2023 г. Според него основни притеснения за бизнеса са, че продължава недостигът на работна сила, цената на суровините, транспорта и енергията.
"С много голямо мнозинство българският бизнес одобри включването на България към ERM II, в еврозоната. Притесненията са, че ще поскъпнат суровините, че ще се увеличат цените на стоките не само с инфлацията, за разходите за работна ръка. Новите правила за минималната работна заплата ще доведат до невнасяне на осигурителни вноски, не-работа по трудови договори и др. Има и положителни очаквания – ще се намалят разходите за трансакциите, ще намалеят лихвите по кредитите, ще намалеят разходите на чуждестранните инвеститори", смята той.
ОЩЕ: Над 75% от домакинствата у нас трудно покриват ежедневните си разходи
