Масово работодателите у нас очакват поскъпването на цената на труда да продължи през следващата 2023 година, поради което включват в плановете си за догодина увеличение на възнагражденията. Това става ясно от редовната анкета на Българската стопанска камара, проведена сред 796 компании у нас, членуващи в организацията.
67% от анкетираните фирми посочват, че планират ръст на възнагражденията на персонала през 2023 година, докато 20% заявяват, че ще оставят заплатите без промяна. 13% от анкетираните компании все още не са взели решение по въпроса, а нито една фирма (0%) не е посочила, че планира да намали възнагражденията на персонала догодина.
Плановете на бизнеса кореспондират с очакванията им относно цената на труда. Според цели 75% от анкетираните цената на труда ще се покачи през 2023 година, докато едва 5% смятат, че ще има понижение. 15% прогнозират, че няма да има промяна, а 5% посочват, че не могат да преценят.
48% от анкетираните работодатели заявяват, че увеличаването на минималната работна заплата ще ги накара да повишават цените на стоки и услуги с цел запазване на персонала, като само 18% посочват, че подобно увеличение няма да им създаде проблеми.
Бизнесът очаква, че заплатите ще растат ръка за ръка с цените на суровините (77% от анкетираните), енергията (75%) и кредитите (70%). Цели 77% от фирмите в анкетата прогнозират, че инфлацията ще расте и през 2023 година.
74% от анкетираните очакват влошаване на бизнес показателите в резултат на високите енергийни цени в световен мащаб и в частност в България.
Високите енергийни цени не са се усетили само 10% от анкетираните през 2022 година, докато за останалите 90% те създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки втори се оплаква от намаление на поръчките и клиентите.
Евентуалното присъединяване на България към еврозоната през 2024 година се оценява като положително от 56% от анкетираните фирми, а 29% разглеждат приемането на еврото като нещо отрицателно. 15% не могат да преценят.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2022 г. се увеличават в 76% от фирмите.
56% от анкетираните фирми посочват, че военният конфликт в Украйна се е отразил негативно на бизнеса им, за 31% не е имало промяна, а 13% признават, че ситуацията се е отразила позитивно на дейността им. 47% от анкетираните открояват като най-голям проблем нарушените вериги за доставки.
Оценката на институциите от страна на родния бизнес показва, че лидери по одобрение са общинските администрации (46%), Президентската институция (44%) и правителството с премиер Гълъб Донев (43%).
От административните структури най-високо одобрение получава данъчната администрация (42%), следвана от РЗИ (33%) и ГИТ (27%). Отчетлив негативизъм има при оценката на Народното събрание и съдебната власт, които не получават нито един глас одобрение, като парламентът е лидер по неодобрение с 95% от гласовете на анкетираните. Това е най-ниската оценка на законодателния орган от всички досегашни годишни анкети на БСК. Съдебната власт се ползва с 67% неодобрение, а на трета позиция по този показател (63%) е кабинетът с премиер Кирил Петков.
Преобладаващата част (82%) от анкетираните одобряват антикризисните енергийни мерки в подкрепа на бизнеса и намалените ставки по ДДС за отделни стоки и услуги (74%).
Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните вече са инвестирали в тази посока, а едва 19% от участниците в проучването не си поставят подобни приоритети. Прави впечатление, че спрямо предходната година рязко намалява делът на отговорилите, че инвестицията в енергийна ефективност не е сред приоритетите им, което се дължи на проблемите с доставките и цените на природен газ и ел.енергия през изтичащата година.
Преобладаващата част (36%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира изграждане на енергийни източници за собствени нужди, 22% планират обновяване на сградния фонд, а 16% възнамеряват да инвестират в обновяване или подмяна на използваните технологии. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 10% от участниците в проучването, а обновяване на автомобилния парк обмислят 11% от анкетираните. За 22% от бизнеса подобни инвестиции са невъзможни, поради липса на финансов ресурс
Липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%) са най-големите пречки пред бизнеса според участниците в анкетата. Бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на е-правителство (59%) е третият най-често посочван недостатък на бизнес средата у нас. Всеки трети анкетиран (30%) като проблем отчита сивата икономика и корупцията, а всеки четвърти (24%) – неефективната съдебна система. Според всеки пети анкетиран (22%), проблем е лошата инфраструктура. Липсата на оборотен капитал остава на последна позиция с 11%, като за сравнение това беше най-сериозният проблем пред бизнеса през 2020 и 2021 г. (във връзка с ковид кризата), става ясно от проучването на БСК.
Още: На първо четене: Минималната заплата вече трябва да е поне 50% от средната